Принос на Джонатан Хартуел в разработването на продукти, повлияващи борбата с онкологичните заболявания през 60-те години на 20 век

От 1955г.

Органичният химик Джонатан Хартуел започва работа в института „National Cancer Institute” (NCI), за да ръководи отдела за разработване на природни терапевтични продукти през 1938 г. (малко след основаването на самата институция). Ученият проявява огромен интерес към фолклора, но e най-заинтересован от лечебния потенциал на някои химиотерапевтични растения. Затова той отправя необичайна молба за съдействие към някои негови колеги изследователи. Хартуел ги моли да съберат някои популярни билки и да му изпратят извлеци от тях за тестване.   

През 1955 година към структурата на „NCI” е създаден и „Cancer Chemotherapy National Service Center”, а работата в новосъздадената институция е съсредоточена в извършването на проучвания и синтезирането на съединения, които проявяват цитотоксична активност. През 1960 година Хартуел посредничи по време на среща, която се оказва изключително важна за по-нататъшната му кариера. Благодарение на тази среща е подписан договор за партньорство между „NCI” и американското министерство на земеделието (United States Department of Agriculture - USDA). Според условията в документа ботаниците, работещи за министерството трябва да изпращат растения, които да се изследват от екипа на Хартуел. Много често екстрактите: „които биха проявили добър потенциал за по-нататъшни изследвания, се изпращат до академичните лаборатории за пречистване на активната съставка, след което чистите субстанции попадат отново в NCI за повторни тестове”, твърди химикът Дейвид Нюман, който е ръководител на подразделението „Natural Products Branch” от 2005 г. до 2015 година.

„Макар че изследователите основно се стремят да третират онкологичните заболявания и се занимават с тестове на различни химикали и "отвари", вдъхновени от древните книги с традиционни лекарства, методичният подход на Хартуел е сравнително нов”, твърди Нюман. Той допълва, че: "Хората работят по целия свят, но не и по подобен систематичен начин".

И така, програмата скоро започва да дава плодове. През август 1962 г. Артър Бъркли, който работи като ботаник в „USDA” събира лечебната кора на тихоокеанското дърво (Taxus brevifolia) във Вашингтон, а работата на групата на „NCI” довежда до откритието, синтеза и одобряването на активната съставка таксол, която е предназначена за лечението на рак на яйчниците. Освен това се появяват и два нови аналога на веществото камптотецин (цитотоксичен алкалоид, изолиран от кората и стъблото на китайското растение кси-шу с латинско наименование „Camptotheca acuminata”). Към днешна дата те се използват за третиране на широк спектър от онкологични заболявания. Екипът на Хартуел е помогнал синтезирането и одобрението на съединенията винбластин и винкристин. В свободно състояние те се срещат в суровия екстракт от растението Catharanthus roseus. Те се използват за третиране на лимфом и левкемия сред децата през 60-те години на 19 век.

Хартуел разширява знанията си, а и тези на колегите си не само чрез съвременните изследвания, в които участват. Те непрекъснато се стремят да се „допитат” до по-старинната медицинска литература на Древен Китай, Египет, Гръцкия и Рим.

"Той живо се интересува от фолклорната употреба на растенията", твърди Джеймс Греъм, работещ в Университета на Илинойс в Чикаго. "Той смята, че това е една много полезна стратегия" за откриването на нови перспективи в науката (например китайското растение „Camptotheca acuminata” се използва като средство за лечение на рак в традиционната китайска медицина).

Започвайки в началото на 1967 година, Хартуел съставя свое изследване, което е публикувано в няколко статии в списание „Lloydia” (сега е преименувано в „Journal of Natural Products” ), както и в книгата „Plants Used Against Cancer” (тя е публикувана през 1982 година и включва информация за повече от 3000 вида растения, за които се счита, че имат антиканцерогенна активност).

„Ако прегледате какъв е източникът на определени медикаменти, използвани за лечение на онкологични заболявания", казва Нюман: "ще откриете, че около 60 % от тях са създадени или от естествени продукти, или от модифицирани природни източници, или са продукти на процес, известен като фармакофоре на природния продукт " - с други думи, това са синтетични „версии” на естествените молекули. Хартуел е "лидер" в откритието на природни продукти за борба с онкологичните заболявания. Нюман добавя за своя колега: "Той е пророк, изпреварил своето време”.

По статията работи: Виктория Милова