Принос на доктор Уилям Хенри Уелч към развитието на медицинската наука до началото на 20 век

От 1928г.

Биографията на именития лекар Уилям Хенри Уелч е дело на Доналд Флеминг. Неговата творба изследва кариерата и живота на медика, протичаща на фона на развиващата се американска медицина. Едно от водещите научни влияния, възприето и адаптирано от д-р Уелч, е въвеждането на т.нар. Германски на лабораторен подход в работата, който включва "учене чрез практика" в медицинската система. Лекарят съумява да пригоди по блестящ начин този подход в Съединените щати, усъвършенствайки научните преподавателски методи в американските медицински училища. Всички тези действия на д-р Уелч осезаемо подобряват стандартите на медицинското образование в САЩ. Освен че се справя с тази тежка реформаторска задача, лекарят съумява да привлече (и да ръководи на по-късен етап) впечатляващо частно благотворително финансиране от фондация "Рокфелер", проявяваща интерес към новаторските медицински изследвания и подобряването на образованието.

Малко биографични данни за д-р Уелч

Преиздаването на биографията на лекаря, написана от Флеминг, случайно или не, съвпада със стогодишнината на медицинските институции "Джон Хопкинс", където д-р Уелч прекарва активната част от кариерата си на професор по патология в "School of Medicine", директор на "School of Hygiene and Public Health" и професор по медицинска история. В "Hopkins", доктор Уелч има щастието да превръща идеите си в полезни практики, а наред с това - лекарят оформя институциите съгласно новаторските си виждания.

Работа на лекаря в "Hopkins institutions"

Доналд Флеминг позволява на читателите си по завладяващ начин да надникнат в ежедневието и работата в "Hopkins institutions". Те имат шанса да проследят работата и живота на няколко млади професори (колеги на Уелч), имащи възможността да разполагат с пълната свобода да преподават и да провеждат любопитни медицински изследвания. В творбата е разгледана и брилянтната хирургична практика на хирурга д-р Уилям Халстед, но кокаиновата му зависимост също не е спестена на читателите. Споменат е и саркастичният д-р Франклин П. Мол, който обучава студентите си, оставяйки ги насаме в дисекционната  зала с кадаврите. Впечатляващо е и описанието на Уилям Ослер - опетненият и харизматичен клиницист, както и религиозният д-р Хауърд А. Кели, който настоява винаги преди операциите му, да се провеждат молитвени срещи.

Уелч, който постепенно става все по-погълнат от ролята си на държавник, стремящ се да реформира научните среди, работи като президент за някои големи здравни организации (включително Американската медицинска асоциация, Американската асоциация за напредък на науката и Американската академия на науките).

Флеминг отразява точно и безпристрастно в творбата си бляскавите постижения и големите промени, направени от именития медик. Вероятно най-очевиден е напредъкът, който д-р Уелч постига в реформирането на методите за извършване на американските здравни научни изследвания.

По статията работи: Виктория Милова