Принос на д-р Етел Уайнберг в създаването на стажантска програма по интензивна медицинска грижа в САЩ в края на 20 век

От 1961г.

Доктор Етел Уайнберг е първата лекарка в САЩ, която работи като президент на Алианса на независимите академични медицински центрове. Освен това, през 1970 година тя получава одобрение от Американската медицинска асоциация за провеждане на първия по рода си стаж по интензивна медицинска грижа. Благодарение на този неин експеримент се ражда специалността спешна медицина.
В свое интервю тя казва: „Още в много ранен етап прецених, че имам интерес и способности да бъда лекар, освен това, не желаех да се примиря с възможността да бъда доволна от второто място. Израснах във време, когато жените, които искаха добра, биваха насърчавани да станат медицински сестри или учителки. Това не ми се струваше достатъчно. Аз исках всичко.

Работата на д-р Етел Уайнберг способства за установяването и утвърждаването на спешната медицина като специалност. Тя обяснява необходимостта от създаването на кабинети за спешна помощ, които да бъдат разположени в области, подходящи за и жени с деца, и за работещи хора. Лекарката стартира първата програма за придобиване на специалност по спешна медицина, която получава одобрение от Американския съвет по медицинските специалности ("American Board of Medical Specialties").
Етел Уайнбърг завършва медицинския колеж „Hahnemann Medical College” във Филаделфия, Пенсилвания през 1961 г. Тя специализира в областта на анестезиологията в университетската болница "Томас Джеферсън" („Thomas Jefferson University Hospital”) от 1973 до 1975 г. По този повод лекарката казва: "Бях повлияна от немалко обстоятелства и възможности да откривам интересни и ценни ситуации по случайност". Тя продължава: "Родих детето си в деня, когато придобих специалността си и работех почасово в продължение на няколко години. Част от работата ми беше съсредоточена в администрацията в нова болница и открих, че цялото това ново предизвикателство ми харесва".

В края на 60-те години д-р Уайнбърг смята да се завърне отново на студентската скамейка, за да завърши магистърската си степен в областта на общественото здраве. Малко след това, лекарката се среща с д-р Глен Леймастер, който е декан на колежа „Woman's Medical College” в Пенсилвания, за да обсъди с него тази своя идея. Вместо това, д-р Уайнбърг си спомня: "Той ми предложи работа и внезапно бях ангажирана в администрацията на медицинско учебно заведение." През 1968 г. лекарката става член на факултета на „Woman's Medical College” в Пенсилвания, работи и в катедрата по анестезиология и превантивна медицина.

Наред с въпросите, свързани с работата на персонала в учебното заведение, д-р Уайнбърг е истински загрижена от големия брой на лекарките, напускащи медицинското поприще, за да могат да се съсредоточат върху отглеждането на децата си. Очевидно структурата на обучението, практиката и графиците не са особено съвместими със семейния живот на повечето хора. Често се налага майките, работещи като лекари да жертват напълно кариерата си или да се задоволят с бавен професионален напредък. Това амбицира д-р Уайнбърг непрекъснато да търси нови начини да помогне на талантливите жени да съумяват да балансират семейния живот с кариерата, за да продължават да практикуват медицинската професия.

Като директор на „Retraining Program for Women Physicians” („Програмата за преквалификация на жените-лекари”) в „Woman's Medical College” в Пенсилвания в началото на 70-те години на миналия век, д-р Уайнбърг предлага любопитна възможност за връчването на стипендия за обучение. Тя получава одобрение за начинанието си от Американската медицинска асоциация. Така стартира първата по рода стажантска програма по интензивна медицинска грижа. По-късно усилията й довеждат до появата на специалността спешна медицина.

През 1974 г. президентът Ричард М. Никсън назначава д-р Уайнбърг в съвета на директорите в Националната библиотека по медицина, където лекарката работи в комисията по задочните обучителни програми. През 1980 г. д-р Уайнбърг е назначена и като заместник декан в "Temple University School of Medicine” във Филаделфия, а през 1986 г. се премества в Масачузетс, където получава възможността да бъде вицепрезидент по академичните въпроси в медицински център „Бейстейт” („Baystate”).. Осем години по-късно доктор Уайнбърг става декан на „Бейстейт”.

През 1989 г. тя формира т.нар. Алианс на независимите медицински центрове, за да отговори на общовалидните интереси на работещите в тези болници. По-късно тя става и първият президент на институцията, а по-късно работи  като негов председател (до 1994 г.) Сега повече от десет процента от всички обучаващи се в САЩ участват в организацията, създадена от д-р Уайнбърг.
През времето работата си Масачузетс, лекарката е ангажирана в множество национални административни комитети, оказващи силно влияние върху политиката на медицинските учебни заведения в САЩ. През 1991 и 1992 г. д-р Уайнбърг става председател в Американската болнична асоциация, координираща комисията по медицинско образование. Лекарката е част от организационния комитет на асоциацията на американските медицински колежи за резидентно образование от 1991 до 1995 г.

Оттегляйки се от академичните си отговорности през 1996 г., д-р Уайнбърг се премества в Чапъл Хил, Северна Каролина, където продължава административната си работа, касаеща консултантски дейности по академичните въпроси.

По статията работи: Виктория Милова