Принос на д-р Миртъл Кенъван към развитието на патологията в САЩ

От 1879г.

Д-р Миртъл Мей Кенъван е американска лекарка, която идентифицира състояние, което по-късно щяло да бъде наречено болест на Кенъван. То се проявява като прогресивно, дегенеративно заболяване на централната нервна система, причиняващо патологични промени в мозъка. Д-р Миртъл Мей Кенъван има дълга и забележителна кариера като патолог, невропатолог и куратор на музей по анатомия. Тя е и една от първите невропатолози в САЩ.

Миртъл Кенъван е родена в Сейнт Джон, Мичиган, през 1879 г. След завършването на „Michigan State College” и университета в Мичиган, тя се премества във Филаделфия, за да се обучава в „Woman's Medical College of Pennsylvania”. След завършването на медицинското си образование, д-р Кенъван защитава през 1905 година докторантурата си. Впоследствие лекарката се омъжва за д-р Джеймс Кенъван и започва работа като лабораторен лекар в държавна болница „Денвърс” в Хоторн, Масачузетс.

В „Денвърс” тя се запознава с д-р Елмър Соутард, професор по невропатология в „Harvard Medical School”. Този неин колега и приятел оказва решаващо влияние върху кариерата й. Той съумял да покаже на доктор Кенъван колко интересна и вълнуваща медицинска област е невропатологията. Тяхното приятелство и професионално сътрудничество продължава до смъртта на д-р Соутард през 1920 година.

Когато д-р Кенъван започва кариерата си през 1905 г., патологията все още не е една от областите, в която специалистите имат възможности да проследяват хода на заболяванията чрез изследване на проби от тъканите на пациентите. Вместо това, в началото на ХХ век, около петдесетината патолози, практикуващи в САЩ практикуват най-вече в областта на клиничната практика.

Д-р Кенъван се посвещава на каузата да открие как уврежданията на мозъка и нервната система се отразяват на ума и тялото на хората. Нейната работа започва със задълбочени и щателни описания на патологията на главния и гръбначния мозък. Освен това, тя проявява огромен интерес към бактериологията. Неслучайно първите й седемдесет и девет публикувани медицински статии разглеждат заболяването дизентерия. През 1910 г. д-р Кенъван става патолог в държавната болница в Бостън. По това време тя все още поддържа професионалното си партньорство с д-р Соутард. Първата им обща статия, която те подготвят съвместно, разглежда бактериалните нашествия в кръвта и гръбначно-мозъчната течност.

През 1914 г. доктор Миртъл Мей Кенъван е назначена за патолог към комисията „Massachusetts Commission on Mental Disease”. Доктор Кенъван оглавява болничната лаборатория, която по-късно щяла да се превърне в „Massachusetts Mental Health Center”. Тя е поканена за гостуващ преподавател по невропатология в университета във Върмонт. През 1924 година д-р Кенъван става доцент по невропатология в Бостънския университет и започва да се занимава кураторска дейност в музея по анатомия, който е част от структурата на „Harvard Medical School” (тази позиция толкава й допада, че тя работи на нея цели двадесет и една години).

Д-р Кенъван е заинтересована от патологичните прояви на болестите на зрителния нерв, далака, главния и гръбначния мозък, множествената склероза, както и някои видове микркръвоизливи. Тя опитва да открие и дефинира патологичната основа на различните заболявания, телесните и мозъчните дефекти. Именно последните се оказват от най-огромен интерес за нея. Нейното най-емблематично постижение става факт през 1931 година, когато тя публикува доклад, написан съвместно с неин колега, с когото описват състояние, станало известно като "болест на Кенъван". Научната статия обсъжда случая на малко дете, което е починало на шестнадесетмесечна възраст. Детето имало характерни патологични промени в мозъка. Доктор Кенъван е първият лекар, който диагностицира характерният патологичен модел на това неизвестно дотогава дегенеративно заболяване на централната нервна система.

В музея на Уорън, д-р Кенъван придобива повече от 1500 нови проби за изучаване и изследване. Въпреки това, официалната й титла остава "асистент куратор", защото деканът на „Harvard Medical School” възразява срещу това жена да бъде директор на музея. Въпреки многократните усилия на преподавателите да отличат работата й с титла, това никога не се превръща в реалност. Лекарката продължава преподавателската си дейност, научните изследвания и кураторството, докато се пенсионира през 1945 г. В края на дългата си кариера, д-р Миртъл Кенъван губи битката с болестта на Паркинсон през 1953 година.