Принос на д-р Нилс Райбърг Финсен в разработването на терапията със слънчева светлина в началото на 20 век

В началото на 20 век, доста преди да се появят на пазара слънцезащитните продукти, терапевтичното влияние на слънчевата светлина се цени високо от немалко лекари. Все по-голяма популярност натрупват и лечебните спа центрове, в кабинетите на които могат да бъдат открити цветни лампи, предназначени да третират широк спектър от заболявания. Експерименти с микроорганизми, животни и доброволци демонстрират на практика какви са полезните ефекти на слънчевата светлина. Много от тях са научно признати и оценени (например подобряването на функцията на имунната система, възстановяването на мускулатурата след натоварване и травми).

През 1903 г. заслужилият лекар д-р Нилс Райбърг Финсен получава Нобелова награда физиология или медицина. Медикът демонстрира, че излагането на действието на слънчевите ултравиолетови лъчи съумява да излекува пациенти, страдащи от кожни инфекции, предизвикани от туберкулоза. Директната ултравиолетова светлина има свойството директно да уврежда зловредната бактериална ДНК. Поради тази причина  ултравиолетовите вълни, а и тези с други дължини, често биват прилагани при лечение на упорито акне (както и други кожни заболявания, предизвикани от бактерии), както и някои генетични и автоимунни нарушения на кожата (например псориазис) и загуба на пигментацията (витилиго).

Доктор Финсен стига до извода, че когато ултравиолетовите лъчи попаднат в контакт с кожата, човешкият организъм задейства серия от реакции, които, в крайна сметка, водят до синтез на активната форма на витамин D3 (този естествено синтезиран хормон, регулиращ концентрацията на фосфор и калций в кръвта, участва в строежа на костите). Все пак, вероятно не е случаен фактът, че повечето клетки в тялото ни притежават рецептори за витамин D3, което предполага, че Слънчевият витамин играе ключова роля и в множество физиологични процеси. Още повече, дефицитът на витамин D (предизвиква се множество фактори, дори от недостатъчното излагане на слънчева светлина) може да предизвика проявата на немалко заболявания, включително остеопороза, някои видове рак, сърдечно-съдови заболявания, повишена податливост към инфекции, както и автоимунни заболявания (като множествена склероза, артрит и диабет тип 1).

Като повечето терапевтични източници, и топлата "слънчева прегръдка" би могла да предизвика някои неприятни прояви. Отдавна е известно, че действието й може да влоши зарастването на пустулите при пациентите, болни от едра шарка.

Носителят на Нобелова награда установява, че филтрирането на ултравиолетовите лъчи и излагането на пациентите на действието на нежната червена светлина (в края на светлинния спектър) намалява степента на инфекцията на пациентите, а до края на 20 век лечението на медика със слънчева светлина продължава да се радва на популярност. 

По статията работи: Виктория Милова