Принос на Нилс Олвал в областта на хемодиализата

От 1945г.

През  1945 година група от изследователи в Швеция, ръководени от Нилс Олвал започва да прилага хемодиализа с вертикален барабанен диализатор, контролиращ ултрафикацията. Уникална техническа концепция на устройството на Олвал превъзмогва недостатъците в устройството на Колф. Апаратът, разработен от шведския медик извършва ултрафилтрация с положително налягане от кръвта и отрицателно налягане от диализата.

След 1948 Олвал започва да провежда експерименти върху зайци, за да се изградят подходящи за процедурата катетри. Шведският медик за пръв път описва техника артериовенозни „маневри”, но изборът на материали (стъклени канюли) не предоставя дългосрочна функционалност на съдовия достъп.

По време на Корейската война през 1952 г широко се използват апаратите Колф-Бригам. Военният лекар, полковник Пол Теша се сблъсква с хиперкалиемия при тежко ранени войници, на които се налага да се направи кръвопреливане. Използването на хемодиализата е успешно, много лекари научават за приложението на изкуствения бъбрек и са обучени да работят с него.
Слабото място в устройството на диализатора е големият обем за изпълване, трудности при сглобяване и наличието на постоянна струйка кръв по време на процедурата). Тези проблеми са решени в университетската болница „Norwegian” в Осло (1960) от д-р Фредерик Kиило, който модернизира диализатора на Скегс-Леонардс. Неговото устройство осигурява повече работна площ и намалява обема на кръвта. Със замяната целулозно-ацетатните мембрани се повишава ефективността на диализатора. Той става по-лесен за употреба и не изисква  изпомпване на кръв.

Статията е част от историята на:

• История на хемодиализата