Принос на старобългарския лечител Неофит Калчев към развитието на лечебното изкуство по нашите земи

От 1848г.

Името на българския лечител Неофит Калчев, роден през 1848 г. в с. Орешак, Троянско също присъства в медицинската история на страната ни. До 16 годишна възраст е учил  в троянското градско училище и завършва обучението си по шивачество. От 1866 до 1870 г. Неофит Калчев пребивава в Дряновския манастир, а от 1870 до 1879 г. - в Преображенския манастир, където живее и отец Матей Преображенски.

Христо Марков е българският изследовател, посветил времето си да пише за лечителската дейност на Неофит Калчев. В неговите трудове Марков е написал, че лечителят дължи голяма част от познанието си на целебните рецепти на отец Матей Преображенски.

През 1876 година започват да се организират турски гонения срещу Неофит Калчев. Фазлъ паша, който е виновен за поругаването на Дряновския манастир, трикратно е подложил на мъчителни разпити духовника и изрично е пожелал да му се издаде смъртна присъда чрез обесване, която да се изпълни в Габрово. По щастлива случайност, в делата на Фазлъ паша се намесва началникът на Дряново, който съобщава на пашата, че духовникът не е въстаник, а "екимин" (доктор). След това Фазлъ паша наредил Неофит Калчев да бъде освободен.

След този период Калчев е учител е в селата Яларе, Чакалите и Бряст. Духовникът се занимавал активно с народна медицина в продължение на цели 23 години в селцето Върбаново. Неофит Калчев е автор на книгата "Народен домашен лекар", която имала цели 8 преиздавания. В нея можели да се открият 257 рецепти, благодарение на които духовникът е облекчавал страданието на болните хора. На преклонна възраст, когато Калчев се почувствал зле, се завърнал в Преображенския манастир, където на 80-годишна възраст, е починал. Духовникът-лечител е погребан в манастирското гробище.

Сведенията за живота и лечителската дейност на духовници като Неофит Калчев, освен че присъстват в историята на старобългарската народна медицина, ни показва, че въпреки тежките времена и робският живот, който са водили сънародниците ни, поведението на такива личности е антипод на несгодите и пример за подражание.