Принос на Уилям Колф в областта на хемодиализата

от 14 яну 2015г., обновено на 25 апр 2018г.

От 1943г.

Доктор Уилям Колф, който на около 22 годишна възраст е работил в университета в Грьонинген (Холандия), започнал да провежда експерименти с апарат, разработен и наречен от него "изкуствен бъбрек" преди началото на Втората световна война. Медикът е дълбоко шокиран от невъзможността и безсилието си като лекар да помогне на 22-годишен младеж с уремия, когото лекува в ранната си медицинска практика.

До 1943 година д-р Колф и д-р Бърк създават устройство с голяма повърхност на мембраната, подходящо за клинична употреба. Апаратът има цилиндричен барабан, върху който е навити тръби с дължина 30-40 м. Долната част на въртящия се барабан (в хоризонтална равнина) се потапя в неподвижен резервоар, съдържащ 70 литра (по-късно100 литра) на диализат. От 17-ти март, 1943 г. дo 27 юли 1944 г. са лекувани 15 пациенти, но само един от тях оцелява. Оцелелият пациент е получил бъбречното си заболяване вследствие на лечение на пневмония със сулфонамиди. Анурията при лечение със сулфонамиди по това време е често усложнение. Пациентите претърпели дори една хемодиализа намаляват количеството на кръвната урея 220-102 мг %. На следващия ден уретерите на пациента започват да се освобождават от сулфонамидните кристали, а пациентът възстановява диурезата си. Самият Колф смята, че използването на изкуствения бъбрек не е сред определящите фактори за възстановяването на пациента.

Следователно, първият пациент, за когото се счита, че оцелява благодарение на лечение с изкуствен бъбрек е №17 - 67-годишна жена. Нейното състояние постепенно се влошава. Повишените нива на кръвната урея са 200-400 мг %. Хемодиализата е продължила 11 часа. Колф съумява да „върне” пациентката си от състоянието на уремична кома. Бъбречната функция се възстановява, а пациентката оцелява.

На 11 септември 1945 д-р Колф успява да докаже, че негово устройството му е ефективно при лечение на пациенти с остра бъбречна недостатъчност. Това е критичен момент в развитието на хемодиализата, тъй като апаратът трябва да реализира своя икономически потенциал. През 1946 Колф публикува класическия си труд, озаглавен "Нови начини за лечение на уремия". Цялостното съдържание на трудът на Колф осигурява основните насоки за лечение на пациенти с хемодиализа.

Статията е част от историята на: