Причини за отхвърляне на кардиотрансплантите

От 1973г.

Не отнема много време на учените, за да разберат каква е причината да започне т.нар. процес на отхвърляне на новотрансплантираните сърца. Първоначалната невъзможност да се диагностицира и лекува това състояние разубеждава немалко медици, решени да извършат сложната процедура по сърдечно трансплантиране. Въпреки че това е мрачен момент в историята на сърдечните трансплантации, екипът на д-р Шъмуей не загубил своето желание да опитват отново и отново да спасяват човешки животи.
Ангажиментът за работа по този въпрос от учените, работещи за "Станфорд", както и финансирането от страна на Американският институт по здравеопазване дават добри резултати. През 1971 г. учените представят на обществеността свой опит с 26 пациенти, имащи сърдечна трансплантация. От тях 42% са оцелели в продължение на 6 месеца, 37% живели в продължение на 18 месеца, а 26% - в продължение на 2 години. Ранното диагностициране на т.нар. остро отхвърляне на новоприсадените кардиотранспланти е една от главните цели на постоперативните грижи и ключ за оцеляването на тези пациенти. Предишен лабораторен опит е доказал наличие на електрокардиографски промени, аритмия, смяна на електрическата ос и други признаци на отхвърляне.
Следователно, ЕКГ, клинични и ехокардиографски констатации се използват за диагностика на 60 епизоди на отхвърляне.
Въпреки че не са съвършени, тези методи се оказват достатъчни, за да сигнализират за необходимостта от третиране с метилпреднизолон, актиномицин D, и антилимфоциетн глобулин; 57 от 60 доказани епизоди на отхвърляне са ефективно започват да се лекуват ефективно. Установено е, че честотата и тежестта на отхвърляне на алографтите достига най-голям процент през първите 2 месеца, а след операцията намалява значително.
През 1973 г., благодарение на протокола за мониторинг на алографтите групата на Шъмуей съобщава за резултатите от своя 3-годишен опит, натрупан със съдействието и участието на 29 пациенти. Преживяемостта им е 49% (6 месеца след операцията), 37% след 18 месеца и 30% след 2 години. За това време д-р Шъмуей описва още няколко нови предизвикателства и проблеми. Тринадесет от неговите пациенти, получили алографти били изписани в добро здраве. След известно време били констатирани общо 12 на епизоди на отхвърляне, а пет от пациентите били диагностицирани чрез обичайните методи. Тези епизоди на отхвърляне обаче били по-леко изразени в сравнение с наблюдаваните веднага след трансплантацията. Впоследствие е възприето терминът "остро отхвърляне" да се разграничава от "късно остро отхвърляне". Лечението с преднизон е успешно при всички пет от тези пациенти, но за съжаление при тях започнало да се наблюдава "хронично отхвърляне", което се проявява като дифузна алографтна васкулопатия. Това състояние води до епизоди на т.нар болест на синусовия възел (синусова исхемия). При голяма част от хората следва инфаркт на миокарда, който дългосрочно оцелелите трансплантацията не могат да преживеят.

Статията е част от историята на:

• История на първата сърдечна трансплантация