Откритие на Жан Луи Прево и Фредерик Батели от 1899 година, важно за развитието на дефибрилацията

От 1899г.

Важно откритие, което може да бъде считано за пробив в историята на дефибрилацията, е направено от екипа на физиолозите Жан Луи Прево и Фредерик Батели в университета в Женева. В броя на вестник "Physiologie et de Pathologie Generale" от 1899 година учените съобщават, че е възможно сърдечните контракции да бъдат задържани чрез прилагане на силен (2,400-4,800V) електрошок, проведен към тялото на опитно животно.

Освен това, учените установяват, че са в състояние не само да спрат редовния сърдечен ритъм чрез електрошок, но и да контролират сърдечното мъждене, предизвикано от прилагането на по-слабия ток за кратко време. За целта трябвало електродите да се поставят в устата и тънките черва на животното, а шокът, който се прилага, да е с продължителност до 1 секунда.

По този начин Прево и Батели извършват първата истински осмислена вътрешна дефибрилация. Те не успяват да дадат изчерпателно обяснение от механична гледна точка на въздействието на електрическия разряд и шока, който настъпвал в работата на миокарда. Работата с кондензаторен разряд предложила някои предизвикателства пред Прево и Батели, които били затруднени да предизвикат желаните от тях ефекти върху сърдечния мускул. Това е и една от причините методът да бъде повторен и реализиран успешно (няколко десетилетия по-късно), когато екипи от руски и американски учени, проверили на практика методите за изследването на сърдечната проводимост.

Въпреки че експериментите на Прево и Батели с вътрешни електроди, които успешно прилагали на кучета (и са доказали ефективността си), Луис Робинович е ученият изобретил външния пейсмейкър и трансторакалния дефибрилатор.

Работата по случаите, свързани с третирането на респираторния и сърдечен арест, предизвикани от хлороформни отравяния между 1906 и 1909 г., накарали Робинович да стигне до извода, че методите за реанимация отнемат безценно време, за което пациентът е лишен от кислород. Медикът препоръчвал използването на електрически ток за индуцирането както на дишане, така и на сърдечна дейност, без да е нужно да се отваря гръдния кош.

Някои фактори от ситуацията, обрисуваща историята на дефибрилацията магат да се считат за "осакатяващи" развитието на електрическата реанимация. Сред тях е липсата на научно разбиране на механизма, по който се осъществява сърдечното мъждене. След нововъведенията на Прево, Батели и Луис Рабинович, изясняването на механизмите, описващи сърдечното мъждене претърпяват известен застой. Асоциацията "Electric Light Association" е организацията, подпомогнала напредъка на учените, финансирайки някои изследвания, касаещи въздействието на електроенергията върху сърдечното мъждене през 1913 година.

Статията е част от историята на:

• История на дефибрилаторите