Програмата за татуиране на кръвна група върху торсовете на гражданите в САЩ през 50-те

От 1951г. до 1959г.

Как бихте реагирали, ако няколко часа след раждането акушерът ви предложи да татуира новороденото? Вероятно бихте си помислили, че това е някаква шега. И макар наистина инжектирането на мастило в кожата на бебетата да звучи ужасно и недопустимо, по време на програмата „Operation Tat-type“ най-малкият участник е маркиран едва час след появата си на бял свят.

Operation Tat-type е американска правителствена инициатива, която се практикува за кратко през 50-те години на 20-ти век. Целта на програмата е да улесни кръвопреливането по време на атака или при облъчване с радиация. Причината за нейното стартиране е влошаването на отношенията между САЩ и СССР по време на Студената война.

Инициативата е породена от страховете на американците от ядрена атака. През 50-те години двете най-влиятелни страни в света започват открито съревнование на всички фронтове, но за щастие до военни действия така и не се стига. Правителството обаче се стреми да е максимално подготвено при нужда от медицинска помощ за пострадалите при евентуален сблъсък. Затова лекарите от Американската здравна асоциация създават множество проекти, които да подобрят работата на спешната медицинска помощ.

Татуирането на кръвната група върху торсовете на гражданите е по идея на д-р Андрю Айви. Той участва в Нюрнбергските процеси като медик. По време на практиката си той забелязва, че много от бившите членове на SS имат малки татуировки под лявото си рамо, обозначаваща типа кръвна група на войника.

Затова Айви предлага на Асоциацията да спонсорира маркирането на кръвната група на гражданите върху самите им тела. Така дори и в безсъзнание и без документи, на пострадалия може да се прелива кръв, без да е необходим тест за кръвна група. Подобен „етикет“ би спестил жизненоважно време на медиците, оказващи помощ на жертвите от евентуална бомбардировка.

Програмата е одобрена и съвсем скоро повечето болници в САЩ започват да предлагат на всеки доброволец безплатно изследване за кръвна група и нанасяне на групата с мастило върху лявата част на торса. И макар няколко бодвания с иглата да не са особен проблем за възрастните, записаните в инициативата деца имат съвсем различно отношение към маркирането.

По разкази на очевидци татуирането в ранна детска възраст е един от най-лошите спомени от училище. Джон Макгоуън разказва пред Washington Post, че получава мастилената маркировка в първи клас. Той си спомня, че всички деца били наредени пред един от кабинетите, откъдето се чувало само бръмченето на машинките и плачат на техните съученици. Очевидецът споменава още, че дългото чакане карало някои от децата да треперят от страх, преди да влязат в зловещия кабинет.

Въпреки оплакванията на децата, американците гледат позитивно на инициативата. Според местните източници Operation Tat-type се приема негативно единствено в щата Айова. Това се дължи заради религиозните убеждения на жителите на щата, които масово изповядват мормонизъм. Според светите писания на учението, създадено от Джоузеф Смит, умишленото създаване на белези по кожата е грях и нарушава чистотата на тялото.

Програмата залязва постепенно в средата и края на 50-те години, тъй като вероятността от ядрена атака става все по-малка. Днес тя е напълно прекратена, а спомен за нея носят главно хората, чиято кръвна група и до ден днешен се откроява на лявата половина на торса.

Редактор: Георги Динев