Програмата MK-Ultra, или как ЦРУ изпробва психотропни вещества върху беззащитни американци

От 1953г. до 1964г.

На 13 април 1953 г. тогавашният директор на ЦРУ одобрява т. нар. проект MK-Ultra.

Програмата продължава малко повече от десетилетие и първоначалната й цел е да осигури преднина на САЩ в битката със Съветския съюз за контролиращи ума технологии – т. нар. поведенческо инженерство. По време на експериментите върху хиляди американци без тяхното знание и разрешение са изпитани различни психотропни вещества.

Разбира се, това не е първия път, когато американското правителство без разрешение използва собствения си народ като опитни зайчета, но остава в историята като един виден пример за злоупотреба с човешките права.

Според официално изявление на директора на ЦРУ Стансфийлд Търнър, направено през 1977 г. целта на проекта е да проучи употребата и въздействието на различни химически вещества върху човешкото поведение. Всички фази от проекта са изпълнени при пълна конфиденциалност заради етическите и и законови страни на проекта.

Неслучайно експериментът стартира в началото на Студената война, тъй като САЩ разполага с информация, че американски затворници в Съветския съюз и Китай биват подлагани на интензивно промиване на мозъка. Те също решават да търсят начин за разпитване и получаване на секретна класифицирана информация чрез психологически натиск.

Чрез MK-Ultra ЦРУ си саморазрешава да изследва как химичните вещества могат да : увеличават интоксикиращия ефект на алкохола; улеснят изпадането под хипноза;  увеличаване на способността на индивидите да издържат на лишения, мъчения и насилие; причиняват амнезия, шок и объркване; и още много други. При много от експериментите се използват тестови субекти, без тяхното разрешение – като пристрастени към наркотиците затворници, маргинализирани проститутки и нелечимо болни хора от рак – "хора, които не могат да се защитят", казва химикът Сидни Готлийб, който представя LSD на ЦРУ.   

MK-Ultra е събирателно наименование на програма, състояща се от 162 различни проекта, индиректно финансирани от ЦРУ, но изпълнени от различни университети, изследователски организации и други подобни институции. В тях участват поне 80 учреждения и 185 учени, като много от тях не знаят, че си имат работа с ЦРУ.

Сред институциите, участвали в проекта, е институтът Алън Мемориал в Монреал, Канада, където се лекуват предимно хора с психични нарушения като биполярно разстройство и депресия. Между 1957 и 1964 г. д-р Доналд Юън Камерън експериментира с различни "терапии" върху тях – т. нар. програма Subproject 68. Експерименталното лечение включва електроконвулсивна терапия, при която използва 30-40 пъти по-силен волтаж, отколкото при нормални обстоятелства. Чрез различни психотропни вещества Камерън поставял пациентите си в кома и месеци наред им пускал касети с обикновени повтарящи се фрази или шумове отново и отново.

Жертвите забравяли как да ходят, забравяли цялото си семейство и всички свои близки – ефектът бил сериозна мозъчна и двигателна амнезия, превръщали се във вегетиращи същества.

За да подсигури финансирането на своите експерименти, Камерън стигнал и по-далеч – започнал да използва деца, които не само упоявал с психотропни вещества, но и насилвал сексуално.

Много хора твърдят, че са виждали видеозаписи, на които войници, на които без знанието им е даван LSD, отговарят по различен начин на наркотичното вещество – някои са весели, други получават халюцинации или реагират с агресия.

Неизвестен брой от експериментите включват употребата на електрошок, техники за тормоз и различни спрейове и аерозоли, които биха могли да бъдат използвани при атентати. Американските учени изпробват и други техники за контрол на човешкото поведение като радиация и други паравоенни устройства и вещества"

Голяма част от експериментите, провеждани в MK-Ultra, остават неизвестни, въпреки разсекретяването на документите на ЦРУ. За съжаление, но не и за наша изненада, почти всички документи са изгубени или унищожени. Това се случва през 1973 г. по заповед на тогавашния директор на ЦРУ Ричард Хелмс. 

по статията работи: Величка Мартинова