Програма за разработка на биологично оръжие на Ирак

От 1990г.

Най-зловещата заплаха от употреба на биологично оръжие по време на война срещу американски военни сили са констатирани при операциите "Пустинен щит" и "Пустинна буря" през 1990 и 1991 година. Разузнавателни доклади предполагат, че иракските военни сили са използвали биологични оръжия. Коалиционните войски били обучавани в защитна екипировка, складирали се запаси от ципрофлоксацин, за да могат да се използват за постекспозиционна профилактика срещу антракс. Приблизително 150 000 американски войници получили одобрени от американската администрация по храните и лекарствата ваксини срещу антракс, а други 8000 били ваксинирани с ваксина, съдържаща ботулинов токсин.

След като Генерал Хюсеин Камал емигрира през 1995 г., правителството на Ирак разкрива, че той ръководел иракската програма за разработка биологически оръжия в шест големи области от 1980 г. Иракската програма провежда фундаментални изследвания върху B anthracis, ротавирус, едра шарка, афлатоксин, ботулинови токсини, микотоксини, и "anticrop" агенти (предизвикващи пшенична ръжда), като за изпробването на биологичните оръжия се тествали няколко системи за разпространение, включително въздушни резервоари за пръскане и безпилотни самолети. Освен това се предполага, че правителството на Ирак през 1993 година се е въоръжило с огромно количество бомби, съдържащи спори на антракс и ботулинов токсин. Тези оръжия са разположени в Персийския залив, но не са използвани официално, а причините за решението на Саддам Хюсеин да не се използват тези оръжия са неясни;

Иракчаните твърдят, че са унищожили биологичния си арсенал веднага след края на войната, но това твърдение не може да се потвърди, без да се предоставят доказателства. Американски военни допускат, че добре прикрита, военната програма за разработка на биологично оръжие продължава за още 4 години, като намерението е производството да продължи и след края на санкциите на ООН. Съоръженията за производство се запазват, а инспекторите "UNSCOM" никога не получили пълно съдействие от страна на режима на Саддам Хюсеин. През 1998 година те биват изгонени от Ирак. Международните сили за сигурност подновяват своите проверки през 2002 г. съгласно Резолюция 1441 на Съвета за сигурност на ООН. Иракското правителство не успява да сътрудничи изцяло на проверките и коалиционните сили нахлуват в държавата през 2003 година. През 2005 г. групата за изследвания в Ирак (международна независима група, съставена от цивилни и военни) заключва, че военната програма на иракските биологични оръжия е преустановена от 1995 г. до 1996 г., тъй като откриването на потенциални доказателства за продължаваща активност биха имали тежки политически последици и по-тежки санкции от ООН.

Статията е част от историята на:

• История на биологичното оръжие