Програма за разработка на биологично оръжие от Съветския съюз

От 1956г.

Въпреки, че е подписал Женевската конвенция от 1925 г. Съветският съюз започва своята програма по разработване на биологично оръжие в ленинградската военна академия в Москва, контролирана от държавното политическо управление. Работата първоначално стартирала с разработването на биологично оръжие, включващо тифни бактерии, а според слуховете, то било изпробвано върху политически затворници преди началото на Първата световна война на Соловетски остров в Балтийско море и в близост до концентрационните лагери. Програмата по биологично въоръжаване на СССР впоследствие е разширена, включва работа с ку-треска, шап, мелиоидоза, а вероятно туларемия и чума.

През Втората световна война огнища на ку-треска са разпространени сред германските войски в Крим, туларемия се констатира сред германските обсадни сили на Сталинград, като се предполага, че болестите са предизвикани вследствие на употребата на биологично оръжие от Съветския Съюз. Тези подозрения обаче са непотвърдени. През Втората световна война, Сталин е бил принуден да измества местата на поразяване от биологично оръжие по пътя на напредващите германски сили. Лабораториите за разработка на опасните биологични агенти се местят в Киров (източноевропейската част на Русия), а съоръженията за тестване се установяват на остров Возрождения (Възраждане) в Аралско море, между съветските републики Казахстан и Узбекистан. В края на войната съветските войски нахлуват в Манджурия, залавяйки множество учени, работили в Поделение 731. Всички тези заловени японски учени са извършвали опити с биологично оръжие срещу хора. Съхранени са документация и разкази на пленените хора и японските учени. Основна част от получената информация е постъпила от документи за експериментите с хора и разпити на оцелели затворници. Окуражен от японските открития Сталин поставя начело на КГБ (Комитет за държавна сигурност). Лаврентий Берия е човекът, който следва да отговаря за новата програма на СССР за биологична война. Производствената база в Свердловск е построена благодарение на японските планове и идеи. Когато Сталин умира през 1953 г. следва борба за контрол на Съветския съюз, а Берия е екзекутиран по време на борбата за власт. Хрушчов (новият лидер на Кремъл) прехвърля програмата за биологичната война на петнадесета дирекция на Червената армия.

През 1956 г. министърът на отбраната маршал Георги Жуков обявява, че Москва ще бъде в състояние да разгърне производството на биологични и химически оръжия в следващата война. От 1960 многобройни изследователски съоръжения започнали да работят  за Съветския съюз. Въпреки че Съветският съюз е подписал Конвенцията от 1972 за биологичните оръжия от 1972 г., руснаците удвояват усилията си за производство на биологични оръжия. Съветското политбюро започва да финансира производството на биопрепарати, за да може да се извършват научни изследвания за развитието и производство на биологично оръжие. Разработката се извършвала удобно и необезпокоявано, под законосъобразния етикет "граждански биотехнологични изследвания". "Биопрепаратите" се произвеждали на 52 места и осигурявали заетост на над 50 000 души. Годишният производствен капацитет за въоръжаване с препарати, съдържащи вируса на едрата шарка е бил от 90 до 100 тона.

Бившият Съветски съюз впоследствие се превръща в активен участник в програмата на Световната здравна организация 1964-1979 за ликвидирането на едрата шарка. Съветски лекари, участващи в програмата предоставили използваните (до 1960 година) изследователски съоръжения. За СССР програмата предоставяла възможност не само да избави света от естествено възпроизвеждащата се форма на едрата шарка, но и да се сдобие с вирулентни щамове, които могат да бъдат използвани за разработване на биологично оръжие. Световната здравна организация обявява, че инфекциозното заболяване е изкоренено през 1980 г, а светът се радва за елиминирането на болестта, причинила повече смъртни случаи от всеки друг вид инфекция. Разработчиците на биологическо оръжие в бившия Съветски съюз имат още по-цинична причина да празнуват. Изкореняването на едрата шарка би довело до прекратяване на програмите за ваксинация; в крайна сметка населението на света отново ще стане уязвимо срещу вируса. Именно тази уязвимост вдъхновява бившия Съветски съюз да развие разработването на вируса на едрата шарка като част от система с огромен мащаб, съдържаща приоритетни стратегически оръжия .

Статията е част от историята на:

• История на биологичното оръжие