Произход и характеристики на босилека

От 1400г.

Южна Азия се счита за родина на босилека, а древни книги с хербаризирани растения сочат, че билката се е разпространила в Европа в началото на XVI век. Действието на лечебното растение бързо печели симпатиите на европейците си приятния си аромат. Впоследствие босилекът се разпространява в Африка и тихоокеанските острови.

През Средновековието лечението с босилек бива изместено от действието на свойствата някои билки, растящи в Ориента. Въпреки това, употребата му така и не замира. Медиците винаги се препоръчвали растението да се използва в ограничени количества, тъй като вкусът му е доста интензивен. Диоскорид предупреждава пациентите си в своите ръкописи, призовавайки за ограничена употреба на някои подправки, сред които и босилекът под предлог, че това може да се отрази негативно на зрението.

След Втората световна война за лечебната употреба на босилека се радва на "втори Ренесанс", тъй като билката започва да се отглежда в Европа, Северен Кавказ, Крим, държавите от Централна Азия и Молдова. Производителите на лекарства включват растението в състава на някои съвременни лекарства.

Босилекът има дълга история, разказваща за преклонението и омразата към него. Древногръцкото име на билката буквално се превежда като "Кралят", а религията на хиндуистите третира растението като свещена подправка. Въпреки това, в Европа през Средновековието се е вярвало, че поради силата на аромата си, босилекът привлича скорпиони.

Известно е, че ароматното растение е било популярен в древна Елада. Гърците наричали билката "Кралската трева". С босилека са свързани и някои народни поверия. Например, елините считали за лоша поличба, ако босилек започне да израства върху гробовете. Римляните вярвали, че колкото повече човек използва босилек, толкова повече растението ще вирее на остров Крит, символизиращ любовта.

Статията е част от историята на:

• История на босилека в медицината