Произход на заболяванията според Парацелз

От 1460г.

Според Парацелз всички елементи във вселената са събрани у човека, а самият той е обект на вечни, общовалидни закони. Той твърди, че хората са своеобразно отражение на хармонията, благодарение на която функционира тялото.

Покрай тези аналогии между човека и вселената Парацелз преценя, че телата са образувани от три начала: живак, представя течната и летливата част; сяра, основа на горенето; и сол, ядро, което устоява на огъня, символ на всичко постоянно. Такива вещества се откриват в дървото, когато се изгаря, и от тях се зараждат четирите елемента: земя, въздух, вода и огън. През 1460 година Парацелз стига до извода, че болестта се изразява главно в случайното преобладаване на едно от тези вещества. За това терапевтиката на медика, която притежава добра насоченост, се стреми да търси начини за възстановяване на заболелите пациенти чрез набавяне на липсващите сол, сяра или живак.

Тъй като по това време са разпространени сифилисът и други заразни болести, Парацелз получава добри резултати: при някои обстоятелства неговите хрумвания се потвърждават. Независимо от всичко смята се, че той е създател на учението за специфичните лекарства, допускайки за всяко заболяване отделно лечение, определено според съотношението по форма, цвят и произход на лекарството и болестта, в противовес на утопичната представа за универсалната панацея. Така например кутийката, съхраняваща семената на мака следва да се прилага при лечение на заболяванията на мозъка, сангинарията (маково растение с червен сок) при болести на кръвта, растението "пулмонар" при лечение на заболявания на белите дробове поради приликата му с тъканта на белите дробове при възпаление на този орган; кожата на дъждовника, която е оцветена, напомняйки на дегенеративните петна по кожата на някои индивиди , показва, че такива земноводни имат терапевтичен ефект върху злокачествените тумори; златото, благороден метал, който хармонира със сърцето, благоприятства сърдечноболните.

Освен живака, на Парацелз се приписва и въвеждането на употребата на опиума, антимона, тинктурите (по-ефикасни от сиропите), които имат по-голяма популярност. Медикът широко използва праховете, еликсирите, сладките сиропи, балсамите, които препоръчва широко. Той е от първите, които признават терапевтичните свойства на магнита.

Статията е част от историята на:

• История на Парацелз