Произход на името на ментата

От -328г.

Името на ментата произхожда от древногръцката митология, по-точно от любовен триъгълник, описан в нея. Подобно на митологията на немалко народи, и гръцката може да се похвали с няколко версии на историята. Най-популярната от тях гласи, че Хадес прелъстява нимфата Минта. Съпругата на Хадес, Персефона бива разярена от чувството на ревност и превръща Минта в растение, за да може хората непрекъснато да ходят по него и да го стъпкват.

Разгневен от намеса на съпругата си, Хадес дава аромат на растението с мента, така че всеки път, когато бива смачквано хората, то да освобождава прекрасен аромат. Древногръцкият бог се надява, че по този начин, хората ще си спомнят винаги колко красива и изпълнена с живот е била нимфата. Персефона се ядосала заради „добавката” на своя съпруг към растението, защото „присъствието” на Минта се задържало за дълго във въздуха и постоянно й напомняло за нея.

В друг вариант, Персефона превърнала Минта в ароматното лечебно растение, стараейки се да я предпази от съблазняването на Хадес. Така ментата получила своето име.

Древногръцкият лекар Теофраст (371-287 г. пр.н.е.) е сред основателите на ботаническата наука. Той е автор на "De Causis Plantarium" („Етиология на растенията”) и "De Historia Plantarium" („История на растенията”). В книгите си, той е създал класификация на повече от 500 лечебни растения, сред които е и ментата. В описанието на токсичното действие на някои растения, Тоефраст изказва основното за медицинската наука схващане, че хората трябва да свикнат с постепенно с увеличаването на лекарствените дози подчерта важната характеристика за хората да свикнат с тях чрез постепенно увеличаване на дозите.

Статията е част от историята на:

• История на ментата в медицинската наука