Произход на сърцето като форма и символ според медицинската история

Формата на сърцето е разпознавана по целия свят като символ на романтичната любов (и обичта като цяло), но открояването на историческия й произход е трудна задача. Някои смятат, че емблематичната нагледна схема (пиктограмата) на сърцето е заимствана формата на листата на растението бръшлян, които са символ на съпружеска вярност. Други пък твърдят, че е формата на органа е "моделирана" спрямо тази на гърдите, задните части или други области от човешката анатомия.

Може би най-необичайната теория касае древното растение силфиум (силфий) - вид на гигантски копър, който някога е виреел край северноафриканската брегова линия близо до гръцката колония Кирея. Древните гърци и римляните са използвали силфиумът както като ароматна подправка към храната, така и като лекарство - предполага се, че той действа чудесно като сироп срещу кашлица, но растението е най-известно като най-ранната форма на средства за контрол на раждаемостта. Древните писатели и поети приветстват растението и контрацептивните му свойства. То става толкова популярно, че бива култивирано. Нещо повече, то в изчезва в диво състояние около първи век (легендата разказва, че римският император Нерон е нарисуван с последния оцелял стрък от растението).

По външен вид филизите на растението силфий имат забележителна прилика със сърцето (тя е точно с формата на плюшените играчки, което сме свикнали да получаваме на Свети Валентин. Това, от своя страна, довежда много хора до предположението, че билката (и асоциацията й с любовта и секса) може също да помага за популяризирането на символа. Древният град Кирея, който е трупал богатства от билката, дори поставя образа на силфиума на своите монети.

Докато теорията за силфиумът със сигурност е убедителна, то истинският произход на формата на сърцето, може да бъде и по-ясен от медицинска гледна точка. Учени като Пиер Винкен и Мартин Кемп твърдят, че символът е вкоренен в писанията на Гален и философа Аристотел, описващи човешкото сърце, което според тях има три камери и малка вдлъбнатина по средата. Според тази теория, създаването на концепцията за сърдечния мускул може би е дело на художниците и учените от Средновековието, опитващи се да нарисуват мускула в древните медицински текстове.

През 14-ти век италианският физик Гуидо да Вигевано прави серия от анатомични рисунки на сърце, което много прилича на описаното от Аристотел. Тъй като този човешки орган отдавна е свързван с емоция и удоволствие, то формата му, в крайна сметка, започва да се възприема като символ на романтиката и средновековната дворцова любов. Тази форма е особено популярна по време на Ренесанса, когато сърцето е е използван в религиозното изкуство, изобразяващо Свещеното Сърце на Христос. До 18-ти и 19-ти век, междувременно, емблематичният орган се превръща в повтарящ се мотив в любовните писма и картичките за Свети Валентин.

По статията работи: Виктория Милова