Произход на сърцето като форма и символ според медицинската история

От 1400г.

Начинът на изобразяване на сърцето е разпознаван по целия свят като символ на романтичната любов (и обичта като цяло), но откриването на историческия му произход е трудна задача. Някои смятат, че емблематичната нагледна схема (пиктограмата) на сърцето е заимствана от формата на листата на растението бръшлян, които са символ на съпружеска вярност. Други пък твърдят, че е формата на органа е "моделирана" спрямо тази на гърдите, задните части или други области от човешката анатомия.

Връзката между изображението на човешкото сърце и билката силфиум

Може би най-необичайната теория касае древното растение силфиум (силфий) – вид на гигантски копър, който някога е виреел край северноафриканската брегова линия близо до гръцката колония Кирена. Древните гърци и римляните използват силфиума както като ароматна подправка към храната, така и като лекарство – предполага се, че билката действа чудесно като сироп срещу кашлица, но растението е най-известно като най-ранното средство за контрол на раждаемостта. То става толкова популярно, че бива култивирано. Нещо повече – заради огромното му потребление силфиумът изчезва около първи век (легендата разказва, че последният оцелял стрък от растението е подарен на римския император Нерон, който заповядва да му го приготвят във вид на салата и го изяжда).

По външен вид филизите на растението силфий имат забележителна прилика със сърцето. Това, от своя страна, довежда до предположението, че билката (и асоциацията й с любовта и секса) може също да помага за популяризирането на символа. Древният град Кирена, който е трупал богатства от растението, дори поставя изображението на силфиума върху своите монети.

Ролята на античните и средновековни учени за създаването на символа на сърцето

Теорията за силфиума със сигурност звучи убедително, но истинският произход на пиктограмата на сърцето може да бъде изяснен и от медицинска гледна точка. Учени като Пиер Винкен и Мартин Кемп твърдят, че символът се среща в текстовете на Гален и философа Аристотел, описващи човешкото сърце, което според тях има три камери и малка вдлъбнатина по средата. Според тази теория създаването на визуалната концепция за сърдечния мускул може би е дело на древните художници и учени.

През Средновековието в Европа медицината, анатомията, както и много други науки са в застой поради строгия контрол от страна на църквата. Тогавашните изследователи се опитват да изобразят вътрешните органи въз основа на външни белези или асоциации. Едно от предположенията е, че формата на сърцето е представяна като листо, тъй като тогава се смята, че сърцето се подхранва от кръвоносната система по същия начин, както листото се подхранва от соковете на растението.

През 14-ти век италианският лекар и изобретател Гуидо да Виджевано прави серия от анатомични рисунки на сърце, което много прилича на описаното от Аристотел.

Тъй като този човешки орган отдавна е свързван с емоция и удоволствие, то формата му, в крайна сметка, започва да се възприема като символ на романтиката и на средновековната дворцова любов. Тази форма е особено популярна по време на Ренесанса, когато символът на сърцето е използван в религиозното изкуство, за да изобрази Свещеното Сърце на Христос. Започва да се появява и като част от символиката върху гербовете на множество благородни фамилии. През 18-ти и 19-ти век пиктограмата на сърдечния мускул се утвърждава като емблематичен повтарящ се мотив в любовните писма и картичките за Свети Валентин.