Проклятието на Ондин: синдром на сънната апнея

От 18.04.1981г.

Синдромът на сънната апнея представлява вид нарушение на съня, характеризиращо се с плитко, неравномерно дишане, което най-често, прекъсва по време на сън. Всяка пауза в дишането, наречена апнея, може да продължи от десет секунди до няколко минути. Може да се прояви от 5 до 30 пъти на час. Заболяването се класифицира като смущение в съня, което може да е предизвикано от необичайно поведение или психологически събития, случващи се по време на сън. При заболелите хора мускулатурата в устната кухина се отпуска твърде много, блокирайки въздухоносните пътища.

Световният ден за борба със сънната апнея се чества на 18 април, защото на тази дата се признава официално легитимността на апарата и технологията "CPAP", разработени от Колин Съливан. През 1981 година той публикува изследването си, което провел сред пет свои пациенти, страдащи от сънна апнея. Лечението с апарата на Съливан им се отразило много добре. Американската асоциация за борба със сънната апнея счита, че CPAP значително е променил лечението и регулирането на заболяването, известно още и като проклятието на Ондин.

Повече информация относно усещанията, симптомите и причините за синдрома на сънната апнея може да откриете в клипа по-долу:

Проклятието на Ондин е получило това си наименование, защото то е заимствано от романа на Фридрих да ла Мотт Фуке - "Ондин". Книгата е преведена на английски от Уилям Ленърд Къртни, а е илюстрирана от Артър Ракъм през 1909 година. Става ясно, че авторът е бил вдъхновен да напише творбата си от френската легенда за нимфата Мелузин, която се омъжила за рицар, съгласявайки се с условието, че той не трябва никога да я вижда в съботите, защото тогава Мелузин възприемала истинската си форма - тази на русалка. Фридрих де ла Мотт Фуке твърди, че освен от легендата, той е бил вдъхновен и от окултните текстове на Парацелз.

Илюстрациите на Ракъм разкриват как художникът е виждал Ондин:

Според творбата на де ла Мотт Фуке, Ондин е нимфа, която била впечатлена от красотата на младия Палемон. Морската богиня започнала да го наблюдава всеки ден по време на неговите разходки край морето. Героите се влюбили и Палемон разтрогнал годежа си с Берта (жена с благородническа титла), на която бил обещан. Красивият Палемон убедил Ондин да се оженят. Момъкът изрекъл в брачната си клетва: "веки дъх, който поемам, будейки се сутрин ще бъде залог за моята обич и вярност".

На следващата година на младото семейство се родил син, но от този момент нататък красотата на Ондин започнала да избледнява, тялото й изведнъж започнало да изпитва ефектите на възрастта. Когато младата привлекателност на Ондин дала път на по-зрялата красота, очите Палемон започнали да търсят тези на други, по-млади жени. Един ден, когато Ондин се разхождала в семейното имение, чула от конюшнята познатото хъркате на съпруга си. Морската богиня имала намерение да го заведе до дома им, за да може Палемон да довърши дрямката си. Ондин влязла, за да го събуди. Нимфата видяла спящия Палемон в прегръдките на Берта. Съжалявайки, че е жертвала своето безсмъртие, Ондин събудила съпруга си, изричайки проклятието: "ти ми се закле във вярност и каза, че всеки дъх, който поемаш сутрин ще е залог за обич и вярност. Тогава, нека е така – ще дишаш до момента, в който си буден, но заспиш ли някога дъхът ти ще те изостави".