Промяна в разбирането за сперматореята от втората половина на 19-ти век

От 1857г.

Последиците от зачестилите случаи на състоянието сперматорея през 19-ти век довеждат до институционална промяна в медицинската структура и практика. Директен резултат от въпросните своеобразни "епидемии" е този, че през втората половина на века за пръв път професионалната медицинска практика бива разширена с включването в нея на систематизирани методи за лечение на сексуалните заболявания, както и на болестите на пикочните пътища и уринарния тракт. Както отбелязва американският експерт Ангъс Маклеран в книгата си: "Културна история на импотентността" (2007г.), урологията в продължение на десетилетия е "опетнена от свързването й с венерически заболявания и с импотентността ", а докторите, "които дискутират подобни асоциации, са напълно наясно с очевидната неуместност на своите съждения".

Впоследствие, в специализираната литература, касаеща сперматореята, немалко автори полагат усилия да направят терапиите за лечение на сексуалните нарушения част от доминиращата медицинска практика. И едновременно с това: да предпазят пациентите с такива проблеми от непрофесионално и неадекватно лечение отстрана на самозвани шарлатани и лечители. В статия от 1857 година в един от най-старите здравни журнали "The Lancet" неслучайно е поместен следният апел: "Да оставим честните мъже на науката да поемат контрола върху областта, сега окупиран от престъпници" . Интересното е, че, все пак, подобен апел дълго време остава само на думи, единствено на "риторическата сцена". Иначе, фактите говорят, че през 19-ти век практикуващите лекари и шарлатаните понякога прилагат идентични терапии срещу сперматорея. Независимо от това, мобилизирането на риториката изиграва съществена роля в извършването на амбициозна структурна промяна в медицинската област. Както беше посочено и по-горе, за пръв път методите за третиране на сексуалните проблеми, болести и дисфункции получават нужното внимание в лекарската специалност.

До началото на 60-те години на 19-ти век поредицата от текстове върху "истинската и фалшива сперматорея" започва да става все по-обемна и да изобилства в съдържателно отношение. За "фалшива" бива смятана тази, която е установена от докторите-измамници. "Истинската" получава статут на рядко състояние, което може да бъде диагностицирано само от професионалист. Съвсем логично, въпросното разграничение довежда до бърз спад в поставянето на въпросната диагноза, при това – в рамките на само няколко години, а "епидемиите" от състоянието биват елиминирани със скоростта, с която възникват.

Трансформирането на, известното в по-минал период като "мистериозно", заболяване в нещо разбираемо, намиращо се в сферата на сексуалното здраве, провокира серия от естествени последици и структурни промени в лекарската професия и практика. С други думи, твърдо може да се обобщи, че, като явление в здравната наука, сперматореята изиграва важна роля. И въпреки че остава "бележка под линия" в медицинската история, развитието на представата за нарушението със сигурност има значима тежест в исторически план. 

По текста работи: Красимира Костадинова

Статията е част от историята на:

• История на ин-витро оплождането