Произход на култа към бога на здравето Асклепий сред проткракийското население

От -100г.

Голяма почит и разпространение сред тракийската култура по време на римското владичество е имал култът към Асклепий. Богът нa здравето е изобразяван по типично тракийски начин като конник с юношеско лице и къдрава коса (на релефа при Глава Панега). Представянето му като конник, сходен с Херос, е свидетелство за устойчивото му битуване в тракийската културна традиция.

На същото място са намерени изображения на Асклепий, създадени по гръцки маниер: той е наметнат с мантия и държи в ръката си яйце, а около тоягата му се увива змия. Oт лявата му страна стои Хигия негова дъщеря, олицетворение на здравето, която дава на змия да пие вода от специален съд, подобен на чиния. Змията, символизирала подхранването на душата на болните със соковете на здравето. Вдясно от Асклепий е изобразен Теофраст - „оня, който докарва привдигането на болния”. За лечебни атрибути на Асклепий се считат свитъкът от папирус, вендузата, растението мак, тоягата, змията (символ на човешката душа и творческата сила на природата) и яйцето (символ на живота). Тоягата е олицетворение на здравето, плодородието и живота, тъй като замества жизнената сила на дървото. Тя прогонва демони, болести и лоши влияния (чрез заплашване).

Съществуват главно две становища относно произхода на култа към Асклепий протракийско и прогръцко. Протракийското се основава на това, че Асклепий много често се изобразява заедно с тракийската богиня Бенднида, че името му, както и на дъщеря му Панакея се считат за тракийски и че култът към Асклепий има необикновено широко разпространение именно в земите на траките. Най-много светилища са открити на територията, населявана от траките, и по-специално по днешните български земи. Според привържениците на прогръцкото схващане не съществува нито един писмен източник, епиграфски паметник или релеф от I хилядолетие пр.н.е., който пряко или косвено да доказва тракийския произход на имената на Асклепий или Панакея.

По всяка вероятност този култ се е зародил сред старото население в южните предели на Балканския полуостров (сред флегейците и минийците) и по-късно е придобил популярност и традициите на елините, а след това и на траките.

   

За широкото разпространение на култа към бога Асклепий в началото на новата ера свидетелстват светилищата асклепиони край минералните извори на Кюстендил, в околностите на Глава Панега (Луковитско), с. Баткун (Пазарджишко), с. Никюп (Великотърновско), гр. Девня, с. Дебе (Бургаско), Стара Загора, София (близо до Александровската болница и във всички по-големи градове. 3а това и много често върху монетите на редица антични градове са изобразявани асклепиони: големи сгради с триъгълен фронтон, легнал на внушителна колонада. Асклепионът в Пауталия (дн. Кюстендил) е имал голяма известност и е поддържал връзка с асклепиона в Епидадавър.

От казаното до тук относно произхода на култа към Асклепий сред протракийското население, най-вероятна е възможността той да се е зародил сред населението в южната част на Балканите, а по-късно да се е разпространил сред елините и траките. А самият факт, че трите древни народа са приели идеята за съществуването на божество, покровителстващо здравето и здравеопазването на хората показва до колко общовалидни са някои основни идеи, станали част от историята на лечебното изкуство.