Проучвания на Клод Бернар върху гликогенната функция на черния дроб

От 1849г. до 1852г.

През периода 1849-1852 година Клод Бернар проучва в детайли гликогенната функция на черния дроб и ролята на панктеатичния сок при храносмилането, които впоследствие систематизира.

Откриването на гликогенната функция на черния дроб се утвърждава като доста голямо събитие. Клод Бернар стои твърдо зад убеждението си, че при хранене на куче както с месо, така и с подсладена храна, се получава захар, която произлиза от черния му дроб.

Допреди това се е смятало, че захарта в животинския и човешкия организъм произлиза от подсладените хранителни вещества. Вземайки предвид случаите на диабет, Бернар е твърдо убеден, че съществува орган или фактор, произвеждащ захарта. Започва все по-усилено да работи върху доказване на своето твърдение и начина, по който организма разрушава такова вещество.

Експериментът на Клод Бернар ...

Той използал куче, давайки му само сладка храна. След седмица отваряйки корема му установява, че венозната кръв от черния дроб съдържа голямо количество захар, от което прави извод, че разрушителният фактор не е черния дроб.

С цел да установи и проучи ролята на другите органи отново използва куче, на което цяла седмица дава храни, несъдържащи захар. Резултатът е същият, както с животното приемало 7 дни подсладена храна.

Изводът, който прави е, че в чернодробната тъкан става насищане на кръвта със захар, от което прави и своето заключение, а именно:

В запасите на черния дроб има неразтворимо вещество, наподобяващо растителната скорбяла. Това вещество той нарича "гликоген". Той установява, че именно гликогенът се превръща в захар според нуждите на организма.

Статията е част от историята на:

• История на Клод Бернар