Проучвания на Клод Бернар върху физиологичните механизми на храносмилателната система

През 1843 година Клод Бернар успява да защити своя докторска теза на тема "Стомашният сок и неговата роля в храненето".

Той прави своите анализи и опити, независимо от недоверието и критиките, които получава в началото.

Ранни заслуги за изучаване на храносмилането има Спаланцани. Той е доказал различията между двата процеса – храносмилане и ферментация, в резултат на която сокът от грозде се превръща във вино. Храносмилането зависи основно от изцеждането на соковете, преобразуващи храните.

Спаланцани е успял да установи наличието на свободна киселина, която по-късно е била проучена от английският лекар и химик Уилям Праут. Заслуга в изясняването има и американският физиолог и хирург Уилям Бомонт. Той използвал човек-негов слуга, носещ фистула в стомаха.

Успял да проучи промените на стомашния сок и храните по време на храносмилане, събирайки от течността, която изтича от фистулното каналче. Изводът, до който е достигнал бил, че полученият стомашен сок в чисто състояние съдържал солна киселина и пепсин (друго вещество, което немският хистолог и физиолог Теодор Шван е описал на по-късен етап).

Опитът на Клод Бернар ...

Всяко едно свое твърдение Бернар е доказвал не само на теория, но и с опити, с което заслужено е бил оценен. За своите експерименти той не е използвал хора, а кучета, на които поставял експериментални фистули. Благодарение на тях той успял да развие наблюденията на Уилям Бомонт върху измененията на стомашния сок и храните по време на храносмилане. Успява да достигне до извода, че стомашното храносмилане е само една фаза от целият храносмилателен цикъл, при който значителна роля има панкреаса, поради намесването му в химичните промени.  

Статията е част от историята на:

• История на Клод Бернар