Проучвания и открития на Вера Подубная-Арнолди

От 1943г.

Руският биолог и изследовател, Вера Подубная-Арнолди, е провела завиден брой изследвания, които са дали своето положително влияние върху развитието на биологичната наука.

С успех са завършили изследванията й върху морфологията на пшеничните хромозоми.

Благодарение на резултатите от тези изследвания е успяла да направи важни изводи, свързани с видообразуването и еволюцията на род Triticum.

С подкрепата на Н. Вавилов е доказала какво всъщност е значението на цитоембриологията за генетиката и селекцията. Тези свои възгледи и изводи е развила в голяма част от своите статии, монографии, както и в своята докторска дисертация през 1945 г. - "Змбриология покритосемянных растений и ее значение для систематики, селекции и генетики".

От есента на 1943 г. отново се е завърнала в Москва и до 1946 г. е била завеждащ лабораторията по цитология и ембриология в Института по зърнено стопанство с директор акад. Н.Цицин. Под негово ръководство тя изучавала отдалечените хибриди.

Прекъснала е изследователската си дейност за 2 години, започвайки работа по договор с издателство "Советская наука". През 1950 г. акад. Цицин станал директор на Главната ботаническа градина и привлякъл Вера като като старши научен сътрудник в Отдела по отдалечена хибридизация. Именно там, изследователката е работила до края на своя живот.

Цитоембриологичните изследвания на В. Подубная-Арнолди на пшенично-пирейните, пшенично-ръжените и на междувидовите хибриди и полиплоиди на тютюна и др. имат приоритетен характер. Ценни са били изследванията и върху апомикотично размножаващите се растения, публикувани през 1940 г.

Въвела е изкуствените хранителни среди за изследване на ембриологичните процеси на жив материал. С цел изясняване на локализацията и динамиката на някои пластични и физиологичноактивни вещества, ферменти и витамини, тя приложила методите на цитохимията. Занимавала се е и с историята на цитоембриологията.

Аспирантка е използвала ембриологичните и цитохимичните методи на Вера, изследвайки динамиката на нуклеиновите киселини в граха.

Същата, е получила интересни резултати при изследването на процеса на оплождане с облъчен прашец при много растения. За това изследователката е ползвала примера на В. Арнолди, която през 30-те години проучила прорастването на прашниковите тръбички от облъчен прашец.

Статията е част от историята на:

• История на Вера Подубная-Арнолди