Пръстта от ирландски гроб се оказва алтернатива на съвременните антибиотици

От 1803г.

Обикновено съвременните медици са скептични към лечителските суеверия. През 21-ви век повечето народни поверия, отнасящи се за човешкото здраве, са опровергани. Изключение правят екстрактите от билки, както и някои видове традиционни мазила и лапи. Именно затова лекарите игнорират в продължение на десетилетия една странна изцеряваща традиция, случваща се в северноирландското градче Бохо.

Селището се намира в близост до границата на Обединеното кралство с Република Ирландия. Една от забележителностите в града е църквата. Именно в двора на храма е погребан свещеникът Джеймс МакГир. МакГир умира в началото на 19-ти век, но в местността още се разказват легенди за неговите добродетели. Твърди се, че приживе божият служител бил примерен самарянин, достоен за канонизиране.

Легендата гласи, че на смъртния си одър отецът получил видение, което му разкрива, че пръстта от гроба му ще е способна да лекува болести. И независимо дали тази история е художествена измислица или реално събитие, жителите на Бохо и региона и до днес вярват, че почвата от лобното място на МакГир може да ги изцери от множество зарази и инфекции.

Според местния историк Франк МакХю градчето е построено в ареал, обитаван от хора още от Бронзовата ера. Академикът смята, че поверието за лечебните свойства на пръстта от гроба на свещеника всъщност представлява стара легенда, чиито корени се крият в преданията на древните келти. МакХю вярва, че църквата в Бохо е построена върху свещено място, почитано заради лечебните си свойства още от Античността.

И макар историкът да не разполага с доказателства за тезата си, множество християнски храмове се строят върху езически светилища, за да се улесни приемствеността на новата религия сред местните.

Историкът описва и самата церителна практика, която и до днес се изпълнява от жителите на града. По негови думи болният отива до гроба на свещеника и събира в парче плат няколко шепи от пръстта. След това занася събраната почва в дома си, слага я под възглавницата си или на друго място близо до главата. Поверието гласи, че едно преспиване е достатъчно и на сутринта заболелият ще се чувства по-добре. Краят на ритуала включва изричане на молитва и връщане на пръстта в гроба на починалия божи служител.

Тъй като много хора продължават да чувстват облекчение след този странен обред, биологът Гери Куин решава да тества почвата от лобното място на ирландския свещеник. Д-р Куин е част от Световната асоциация за разработване на нови антибиотици. Целта на асоциацията е да предотврати зараждащата се резистентност на някои вируси и бактерии към съществуващите вече медикаменти.

Това се получава в следствие от твърде широката употреба на антибиотици, практикуваща се в целия свят. Макар този тип лекарства да е наистина ефективен, понякога микроорганизмите успяват да придобият имунитет към него и при всеки следващ заразен въпросното лекарство става неефективно.

Затова Гери Куин остава очарован, когато открива, че в почвите около църквата на град Бохо живее непозната досега бактерия от рода Стрептомицети. В телата на микроорганизмите са засечени антитела, които могат да неутрализират зловредни патогени. До момента изследванията показват, че откритието може да служи за ефикасна борба с три различни смъртоносни патогена.

Гери Куин смята, че невероятната находка и изключително ценна, тъй като ще послужи за създаването на над 20 различни антибиотика, които ще се използват като алтернатива на сегашните медикаменти. Разбира се, преди да излязат на пазара, лекарствата трябва да преминат дълги лабораторни тестове, които да открият всички полезни и вредни свойства на крайния продукт.

Редактор: Георги Динев