Психиатричният комплекс Лечуорт: от прогресивна за времето си утопия, към експериментите с деца

От 1911г. до 1996г.

Селцето Тиелс, близо до Ню Йорк, на около 65 км северно от Манхатън е тихо, спокойно местенце, сгушено в хълмовете на Рокленд Каунти, близо до река Хъдсън. През 1911 г. е избрано за арена на един прогресивен за времето си експеримент: утопийно селище, в което психично болните могат да намерят спокойствие и убежище. Институцията трябвало да се грижи за 2 000 пациенти в комплекс, състоящ се от повече от 130 сгради, разположени на повече от 2 000 акра – както се рекламирал по онова време, "по акър за всеки пациент." Името на този комплекс е Лечуорт вилидж.

Обширния комплекс е създаден за отделянето от обществото на епилептици и слабоумни. Болните се грижели за малки ферми, разполагали с редица магазини, електроцентрала, обширни земи и религиозни сгради. Целта била психиатричната болница да прилича на обикновено селище, не на заведение за умствено изостанали и проблемни хора. За съжаление селището Лечуорт вилидж бързо било претъпкано с пациенти и то предимно болни деца.

Повечето институции за психично болни следват един и същ цикъл на развитие: от прекрасно лечебно заведение с възвишени идеали през сцена, извадена от хорър филм, на която ежедневно се малтретират хора, към призрачни руини. Лечуорт вилидж не е изключение. Претъпкването на комплекса с пациенти довежда до недостиг на финансите и служителите и в крайна сметка до злоупотреби и сериозни случаи на малтретиране и дори убийства.  Децата, изпратени там, често били забравяни завинаги от родителите и света.

Управата на психичното заведение разрешава пациентите му да бъдат използвани като морски свинчета при клиничните тестове на някои ваксини и лекарства. Най-известният случай е тестването на ваксината против детски паралич, която първо е успешно изпробвана върху едно 8-годишно момче през 1950 г. По-късно експериментът се разширява и в него са включени още деца. Успехът на клиничните тестове в Лечуорт допринася за одобряването на ваксината и намаляването на случаите на полиомиелит до около 500 през последните няколко години. Може би това е и причината поради която тази практика не надига много общественото недоволство.

Лечуорт вилидж е затворя врати окончателно през 1996 г., след десетилетия на злоупотреби, пренебрежение и затваряне на очите на властимащите институции. Този акт е в резултат на обширна кампания в защита на човешките права, която допринася за затварянето на още няколко подобни институции в цялата страна, включително известната психиатрична клиника Уилоубрук в Статън айлънд.

Вероятно никога няма да разберем цялата истина за онова, което се е случвало зад стените на психиатричния комплекс. Въпреки това разполагаме с едно немалко доказателство за злочестата съдба на пациентите – в една малка гора в близост до Лечуърт е открито малко нерегламентирано гробище, състоящо се от 900 плитки гроба, предназначени предимно за деца. Вместо имена, гробовете са номерирани. След статия на New York Times, общественият отзвук принуждава властите да създадат мемориал с имената на всички погребани, изброени под надписа "Онези, които не трябва да бъдат забравяни."

Подобно на много други затворени и забравени от Бога заведения за психично болни, земите на Лечъорт са оставени в разрушителните ръце на времето и майката природа. Въпреки че някои от сградите са преустроени и част от земите са превърнати в голф игрище и обществен парк, много от постройките в неокласически стил все още са самотни и изоставени, подобно на първоначалните високи идеали, принципи и стремежи на утопичния комплекс.

по статията работи: Величка Мартинова

Статията е част от историята на:

• История на емблематичните лечебни заведения за душевноболни в САЩ и Европа