Психични епидемии в медицинската история

от 25 апр 2014г., обновено на 10 яну 2019г.

От 1518г. до 1960г.

Вярвало се е, че Бог също може да бъде причина за заболяване. Според различните сващания през вековете, голяма част от душевните болести били изпращани именно от боговете като наказание за хората, имащи грехове.

Отношението към тези хора било нечовешко. Те били зверски измъчвани - вързвани и изгаряни живи. Заболяването Епилепсия се е смятало за "божествена" ("свещена") болест, като наказание за греховете на предците, изкупвани от потомството.

За най-голям враг на човека се смятал Дявола. От Дявола произхождали т.нар. "демономании" - това били душевни сривове в резултат на обсебване от Сатаната. Били често срещащи се в Западна Европа през Средновековието и се означавали като "психични епидемии". Най-често са се наблюдавали в периода между 12-18 век, след което постепенно затихнали.

След края на чумната епидемия (т.нар."черна смърт") през 14 век холандските народи и населението в западногерманските градове по бреговете на Рейн и Мозел били сполетяни от т.нар."Танцов бяс". Той се състоял в танцуването на мъже и жени, хванати за ръце, които се въртяли в кръг за да им се явят видения. Някои от танцуващите дори падали на земята в безсъзнание с пяна на устата и гърчове.

През 1518 година в Страсбург нашумяла психичната епидемия "Танцът на св.Вит". Смята се, че епидемията е обхванала най-напред жена, която усетила силна нужда да танцува и в продължение на два дни не е спряла. След нея цели 4 години подобно състояние се проявило при 34 души и от двата пола, а впоследствие бройката стигнала до 200. Имало жертви и от изтощение.

Епидемията "Лаещите жени" също е заемала доста централно място, особено в някои села на Бретан (Франция). Жените тръгвали спокойни на път за църква и при наближаването си до нея започвали да се гърчат. Трябвало е да имат придружители, тъй като ако били сами, изпадайки в това състояние, се стигало и до вцепеняването им.

Водени от здрави хора, по пътя тези жени хълцали и издавали звуци подобни на кучешки лай. Звуците били толкова силни, че дори разлавали и кучетата. При стигането си до църквата те се съпротивлявали и не искали да влязат вътре. Придружаващите ги до ковчежето с реликви с доста усилия карали жената да го целуне. Смятало се, че едва тогава лошият дух си отивал.

По времето на Екатерина II е имало описан случай на човек, ухапан от бясно куче. След него при 58 мъже и 41 жени се появили признаци на хидрофобия (страх от вода) – един от водещите признаци при заболяването Бяс. Имали още и главоболие, слюнотечение. Всички показващи признаците оздравяли с изключение на реално ухапаните.

У нас като психична епидемия се приемало "нестинарството" - представлявала специална обредна игра върху жарава, с религиозен унес към нея. С течение на времето обаче нестинарството все повече губи своята популярност поради неверието в неговите сили.