Първата световна война: американската полева медицина

От 1917г. до 1918г.

От медицинска гледна точка, Първата световна война е нещастно и кърваво събитие от човешката история. По официални данни тя взима около 2.5 милиона военни жертви, а ранените са около 10 милиона.

Когато САЩ влиза във войната през 1917 г., армията все още не разполага с медицински войски. По време на войната армейските медицински части взаимстват методите на френската и английска медицинска система, които са прилагани и изпитани през последните 3 години. Тази система подрежда членовете на медицинските екипи по практичен начин. Носачите на носилки отиват до ранените и ги пренасят от окопите към линейките. Първата помощ, която оказват тези медици, често спасява животи. Лейтенант Андрю Грийн пише на приятели в Рали, САЩ, възхвалявайки носачите, които го пренасят на разстояние от километър и половина под вражеския огън, след като е ранен в крака. Редник Кларънс С. Мур си спомня, че е бил носач на носилка на Хинденбургската линия за около половин ден. "Трябваше да стъпваме върху мъртвите войници, за да не паднем във водата, а калта беше толкова дълбока, че ранените падаха от носилките…"

Моторизираният транспорт е доказано най-бързия и ефективен начин за пренасяне на ранените. Линейките, които се появяват за пръв път именно по време на Първата световна война, транспортират ранените до мобилни превързочни станции или полеви болници, които следват напредването и оттеглянето на войниците. От там тежко ранените се откарват към базови болници отвъд бойните линии. 

Феликс Брокмън от Грийнсбъро, който е доброволец в звеното на военните линейки, си спомня, че ранените мъже били докарвани от бойното поле до зона, където грубо казано се сортирали. Случаите като цяло се разделяли на 4 типа: наранявания в следствие на отровен газ, снаряден шок, заболявания и ранени.

Първата световна война е първият военен конфликт в историята на човечеството, при който се използва смъртоносен отровен газ като оръжие за масово поразяване. Газът изгаря кожата и дразни носа, гърлото и дробовете. Може да причини смърт или парализа в рамките на няколко минути, като смъртта е мъчителна, в следствие на задушаване. Дори задържането на изпаренията в дрехите на войниците може да причини мехури, възпаления и други здравословни проблеми. Щом войниците разберат, че в района е пуснат газ, те трябва незабавно да си сложат маските (противогази). Изкъпването и смяната на дрехите веднага след излагането на газа помага значително, но не винаги е възможно. Хиляди от жертвите на газовите атаки страдат от увреждания на белите дробове през остатъка на живота си. След края на Първата световна война употребата на бойни химически вещества е забранена.

Някои от нараняванията не са физически. Повечето войници свикват с живота в калните райони, пълни с плъхове, разлагащи се трупове и експлодиращи снаряди, но други така и не успяват. С напредването на войната психическите заболявания, причинени от лошите условия на живот, стават известни като снаряден шок (вид нервно разстройство, получено на бойното поле). Засегнатите войници могат да получат истерия, парализа, дезориентация и да са неспособни да се подчиняват на заповеди.

Немски уред за кръвопреливане в полеви условия

Войниците живеят и се бият в окопите, които приличат на заблатени дупки в земята – перфектния инкубатор за развъждане на различни заболявания. Лекарите и сестрите могат да направят малко, за да помогнат на войниците с грип и чревен грип и тези заболявания убиват повече мъже, отколкото картечниците и куршумите.

Безмилостни вредители като въшките и бълхите правят компания на войниците в окопите. Един американец отбелязва: "В началото имахме само един вид въшки; но сега имаме въшки със сив гръб, червени, черни и с почти всеки възможен цвят." Въшките живеят из мръсните глави, дрехите и тялото на войниците. Единственият начин да се отървете от тези паразити, е като се изкъпете и си смените дрехите, но често минават седмици преди войниците да получат тази възможност. При най-тежките случаи се налагало ампутацията на краката на войниците заради пораженията, нанесени от въшките.

По време на Първата световна война за болните и ранените се грижат както мъже, така и жени. Хиляди жени стават доброволци като медицински сестри и много от тях работят по поне 14 часа на ден в болниците. Те често се налагало да прекъснат кратката си почивка, щом болничните влакове пристигнат с ранените войници. Сестри имало и в евакуационните болници, разположени на 15-на километра от фронтовата линия и под обхвата на германската артилерия. Ранените войници отбелязват, че да има жени в медицинския екип е нещо много важно. Уменията им спасяват много животи и напомнят на ранените войници за майките, съпругите, приятелките и сестрите им у дома, което успокоява психиката им.

Медицината по време на Първата световна война не е на много високо ниво и дори изостава. Военните лекари твърде бавно разбират връзката между замърсяването на раната и инфекциите в мръсните полеви болници. Когато медиците осъзнават тази връзка, те започват да извършват операциите през първите 12 часа след нараняването, защото в противен случай рискът от инфекция се увеличавал. За промиване на раните разполагали предимно само със солена вода и веднъж започнала инфекцията, все още не съществувало лекарство, което да я спре. Хиляди мъже загубват ръце, крака и дори живота си.

Но напредъкът в медицината върви в крачка с новите военни методи за масово унищожение. Лекарите разработват нови методи за обработване на сериозно увредени тъкани, изгаряния и заразни заболявания. Във военни условия се извършва и преливане на кръв. Медиците започват да използват рентгеново оборудване, за да локализират куршумите и шрапнелите по време на операции.

Въпреки че медицинските пособия, консумативи и оборудване се развиват с времето, средностатистическият войник не вярвал на лекарите. Един американски войник например получил малко парченце шрапнел в крака, но не съобщил на лекарите веднага, надявайки се, че раната е лека и ще заздравее сама. След седмица открил, че е развил отравяне на кръвта и едва тогава се оставил в ръцете на лекарите.

Когато става абсолютно необходимо и неизбежно, САЩ създават медицински военни части. В началото обучение и оборудване като цяло липсват и повечето лекари и сестри били неподготвени за ужасяващите военни условия. Но с влизането на американските войски в битка, медиците бързо разработват работеща система и дори постигат известен напредък в някои области на медицината. Усилията им се помнят дълго след това както от оцелелите след войната, така и от техните семейства.

по статията работи: Величка Мартинова

Статията е част от историята на:

• Военното дело и медицината