Първа сърдечна трансплантация във Великобритания

От 1968г.

Снимката по-горе е запечатала медицински сестри в розови униформи, позиращи до своя пациент, седнал на болничното си легло. Мъжът изглежда весел, главата му е наклонена на една страна, устата му е леко отворена, сякаш поздравява фотографа (или му е казал някаква шега). Пациентът на средна възраст демонстративно е разтворил халата си, за да се покаже впечатляващият белег на гръдния му кош.

Ако се съди от снимката, медицинските сестри са толкова възхитени, че се създава впечатление, че пациентът им е доста известен. Действително, мъжът е знаменитост, но не и в обичайния смисъл на това понятие.

През далечната 1968 г. по време на седемчасова операция, през която медицинският екип слушал поп-музика, Фредерик Уест се превърнал в първия пациент във Великобритания, сдобил се с трансплантирано сърце.

Само пет месеца преди това медицинско събитие (на 3 декември, 1967 г.), хирургът от Южна Африка - Кристиан Барнард, трансплантирал сърцето на 25-годишен младеж, починал в автомобилна катастрофа. Хирургът присадил органа на 55-годишен пациент, на име Луис Вашкански, който бил бакалин, страдащ от конгестивна сърдечна недостатъчност. Мъжът е живял само 18 дни след процедурата, но подвигът на д-р Бърнард бил причислен от медиите към т.нар. "година на сърдечните трансплантации". До 1968 г. били трансплантирани над 100 сърца на пациенти в различни страни. Светът се възхищавал на революционните хирургически манипулации, а медиите и медицинското общество генерирали допълнителна популярност на процедурата.

Фредерик Уест бил на 45 години и работел като строителен предприемач, за да издържа семейството си. Той имал щастието да получи ново сърце по време на Годината на трансплантациите, когато медиите сякаш били най-фокусирани в тази част от кардиохирургията. И така, в Лондон, Фредерик Уест получил сърцето на 26-годишен строителен работник, загинал при трудов инцидент.

Освен англичанина, в САЩ още двама пациенти получили шанс за нов живот. Това били Джоузеф Райзър (40-годишен дърводелец от Салинас, Калифорния), получил сърцето на 43-годишен мъж, починал от мозъчен кръвоизлив и Евърет Томас (47-годишен счетоводител от Финикс, който получил сърцето на 15-годишно момиче, починало при неволен изстрел на пистолет. И трите операции били проследени с интерес от пресата.

Оперативната манипулация на Уест станала обект на национален интерес в Англия и дала началото на безпрецедентна медийна колаборация със света на медицинската наука. Историчката Айеша Нату стриктно е проследила хронологично сърдечните трансплантации във Великобритания през 60-те години на 20 век. Книгата й се казва: "Hearts Exposed: Transplants and the Media in 1960s Britain".

Медицинския случай, разказващ за първата успешна сърдечна транспланация във Великобритания толкова се разчул, че болницата, в която през 1968 година била извършена оперативната манипулация вложила доста усилия, за да настани всички представители на английската преса. Професионалистите от болницата, отговарящи за връзките с обществеността организирали пресконференция, където участниците се борили за предни места в залата на болницата.

"Наред с доброто и бързо възстановяване на Уест" (първият англичанин, получил ново сърце) - написала Нату (авторката, описала историята на първата кардиотрансплантация във Великобриания), "фотографите и снимачните екипи бяха допуснати директно в болничното пространство, превръщайки отделението на пациентите в телевизионно студио, а света на болницата - в  шоу". В допълнение към снимката с усмихнатите медицински сестри, Джоузеф Уест се сдобил и с няколко други кадъра, на които намига на фотографа и играе шах.

На 5-ти май 1968 година „United Press International” излъчила репортаж, на който непосредствено след операцията си, Джоузеф Уест поздравявал замаяно хората с „палци нагоре”.

Междувременно белите дробове на Джоузеф Райзър (един от двамата пациенти от САЩ, получили ново сърце) били доста „объркани” от новото му сърце, а след като респираторът, поддържащ Евърет Томас (другият пациент от САЩ със сърдечна трансплантация) бил изключен, той имал възможност да поговори със съпругата си.

В същия този ден „National Heart Hospital” съобщила на „Associated Press”, че Уест лежи в стерилна среда. Хирургът д-р Доналд Рос, който оперирал пациента, защитил пред хулителите си процедурата, която извършил, наричайки я „морално приемлива”. Все пак, единствената друга алтернатива пред Джоузеф Уест била смъртта.

В статията, разказваща за случая бил включен и анекдот (илюстриращ свежестта на английския хумор), касаещ първите постоперационни моменти на Томас. Той написал бележка на съпругата си, в която я попитал дали е получил ново сърце, или неговото е било оперирано отново. Тя го информирала, че сега има сърце на младо момиче.       

Преживяемостта сред пациентите в средата на 20 век, получили ново сърце далеч не била гарантирана; много от пациентите загивали в рамките на месеци, или дори часове след операцията. Подобна тъжна съдба сполетяла и Райзър, който починал само четири дни след операцията си в Медицинския център на университета в Станфорд. Но Уест и Томас оцелели, а историите им били превърнати в символ на надеждата.

След първата успешна трансплантация на сърце във Великобритания, пресата превърнала лекарите в знаменитости. Доктор Барнард, който извършил съдбовната операция през 1967 година, се радвал на особена популярност и в Кейптаун, и във Великобритания.

Както може да се види от снимката, Барнард е фотогеничен, а усмивката му спечелила псевдонима „Хирургът-филмова звезда”, присъден му от пресата. Той имал непрекъснати телевизионни изяви. Медикът красял корица на „Time” и „Paris Match”.

На 7 май, д-р Барнард посетил своя пациент Фредерик Уест в английската болница „National Heart Hospital”. Той бил посрещнат от множество репортери и оператори. На снимка (по-долу) от събитието лицето на Бърнард e трудно различимо от тълпата. Това медийно поведение било по-присъщо за музикални звезди и знаменитости, не толкова за лекари.

За съжаление, подобно на много от пациентите преди тях и Евърет, и Уест не живели дълго. Уест починал от масивна инфекция шест седмици след операцията си. Той така и не се прибрал в дома си. Еверет, който успал да се върне на работното си място. Той живял 205 дни със семейството си (най-дълго от всички пациенти с кардиотрансплантация). Починал е два дни преди да дочака своята втора сърдечна трансплантация. Смъртта и на двамата пациенти била отразена от пресата.

Следваща година броят на трансплантациите драстично спаднал. През 1970 г. били извършени само 18. От пациентите, оперирани по целия свят до края на 1968 г., две трети загинали в рамките на месеци, дни или часове. Във Великобритания, сърдечни трансплантации не били извършвани от края на 1969 година до края на 1970 година. Потушаването на медийното отразяване не било без последствия. Нату потвърдила в книгата си, че пресата, експертите и анализаторите започнали да оспорват ефективността и етиката на сърдечните трансплантации, а обществото ставало все по-подозрително по отношение на тези манипулации. Обществото се чудело дали донорите действително били мъртви, когато са дарявали сърцата си. Постепенно броят на донорите намалял.

Днес, научни постижения са успели да трансформират до някъде общественото възприемане на трансплантационната хирургия. Над 5000 сърдечни трансплантации се извършват по целия свят всяка година. Почти 85% от тези пациенти живеят най-малко една година с новите си сърца, а всяка следваща преживяна година увеличава шанса им за живот с 4 %.

Позирайки за снимката в болничния си халат, Уест нямало как да знае, че той ще бъде носител на особено „наследство” за английското общество, а неговото бреме щяло да бъде поето от Джон Макарфи. Той бил единственият пациент живял 33 години с дарено сърце.

Статията е част от историята на:

• История на първата сърдечна трансплантация