Първите хирурзи в Древен Рим

От -27г. до 395г.

Древен Рим е познат на повечето хора като империята, принесла цивилизацията в голяма част от Европа. Други свързват могъщата империя с развитието на науки като математиката и архитектурата , както и с колосалните инженерни постижения, които и до днес могат да се видят пръснати из цяла Южна Европа от бреговете на западна Испания до Германия и от Британските острови до днешна Румъния, както и на територията на нашата страна.

Зад тази културна експанзия обаче стоят векове на битки и сражения, с които древните завоеватели от Апенинския полуостров са налагали културата си върху жителите на Антична Европа. Тези сражения били тежки и продължавали с дни, понякога седмици или месеци, и оставяли хиляди ранени след себе си. Заради това, а и по други причини, хирургията се развила като наука именно в периода на Късната римска империя. Но как ли е изглеждала медицината в Държавата-завоевател преди разцвета на школите за хирурзи и лечители?

За разлика от днес, по времето на Римските императори от класическия период , лекарската професия не се счита за елитна. Напротив, този занаят се смята за подходящ единствено за по-бедните прослойки на обществото - роби, поданици от неримски произход, които най-често били гърци, освободени роби, които нямали земя или други умения и т.н. Самите лекари не се отдават на професията си така, както лекарите са отдадени на призванието си днес.

Операционни помещения не съществуват, освен хирургическите палатки, които са разпъвани във военните лагери. Много от лекарите, хирурзите и фелдшерите са самоуки и се занимават с медицина, тъй като това е единственият им възможен избор. Много от хирурзите са считани от обществото за измамници и шарлатани, които целят да вземат парите на честните граждани, а не да помогнат истински на пациентите си…

Както споменахме по-горе, хирурзите, както и лекарите като цяло, не са особено на почит в обществото на Града-империя. Това принуждава практикуващите този занаят да измислят всякакви трикове, с цел да „привличат клиентела“. Много от хирурзите, работещи в градовете оперират пред тълпа, за да могат да демонстрират уменията си на пословично жадните за зрелища жители на Рим. Други лекари, освен че извършват различни хирургически интервенции, продават и козметични продукти. Въпреки опитите на древните медици да популяризират занаята си, професията на хирурга остава нежелана и неуважавана. Различни исторически извори ни подсказват, че част от тези псевдомедици дори нямат реални знания как да извършват правилно интервенции, тъй като до началото на втори век медицинските школи просто не съществуват…

Хирурзите в прочутите римски легиони не се отличават много от своите градски колеги. Те също били най-често роби, някои от които замъкнати насила да следват многобройните войски и да практикуват уменията си. Единствената разлика е, че военните хирурзи трупат по-бързо практика и са по-добри в интервенцията на отворени рани и при счупвания. Те могат да затварят прободни рани, да наместват кости, оправят дислоцирани стави и дори да зашиват прорязана мускулна тъкан.

Всички лекари от ранния период на медицината в Древен Рим използват определен набор от инструменти и пособия. Археолозите и до днес откриват както железни, така и бронзови скалпели, игли за съшиване на рани, хирургични ножици, както и други специализирани хирургически принадлежности. Ползват се и лечебните свойства на някои билки. Например, антибиотичното действие на чесъна е познато и широко употребявано от римските медици с цел спиране на възпаления. Болкоуспокояващото действие на кората от върба също влиза в арсенала с церове на римския медик. Високото съдържание на салицилова киселина се използва от лекарите за третиране на измъчвани от болки пациенти. Кората от върба се приема от болния смесена с вино, на чай или стрита и поставена върху нараненото място чрез медицинска лапа. Други често използвани в медицината билки са невенът и белият равнец.

В края на първи век аристокрацията осъзнава нуждата от висококвалифицирани лекари , което благоприятства за създаването на първите римски школи за медицина. Най-известната такава е основана от небезизвестния Гален.

Гален е нает от император Марк Аврелий за личен хирург. Тъй като на новатора е предоставена нечувана за онова време свобода на действие, Гален имал възможността да експериментира с изкуството на хирургията и да описва методично резултатите си. Именно той хвърля светлина върху структурата на човешкото тяло, изследвайки за целта телата на животни. Негова известна мисъл е, че „раната е прозорец към тялото“. Известни негови демонстрации са публична дисекция на прасе, чиято цел имала да покаже значението на нервната система и нарушенията по нея, както и прекъсването на маточните тръби на живи животни, с цел да покаже на зрителите, че не матката, а бъбреците синтезират урина… Други от постиженията на Гален включват операции за премахване на наранена костна тъкан от черепа, както и хирургически интервенции за отстраняване на „перде“ на окото.

Въпреки нестандартния си подход към медицината, Гален дава началото на една по-точна медицина, в която хирурзите не кърпят раните на своите пациенти на сляпо. Постепенно, с развиването на тази наука, римските медици се превръщат от неуки касапи, гледани с лошо око от обществото, в уважавани професионалисти, способни да спасят дори сериозно ранени или тежко болни пациенти.

Редактор: Георги Динев