Първи клинични проучвания, свързани с разбирането за болката при децата

От 1955г.

Повечето медицински историци приемат втората половина на двадесети век като ера, ознаменувала старта на съвременните проучвания в областта на справянето с болезнените усещания при децата. Именно тогава на голям брой специалисти им станало пределно ясно, че контролът на педиатричната болка съвсем не трябва да се възприема като второстепенен проблем в практиката и, че е необходимо да се работи повече за решаването му в глобален план. В този ред на мисли, определено може да се каже, че развитието на споменатата сфера било /и продължава да бъде/ непоследователно. Дори в проспериращите страни предлагането на съответните услуги не може да се смята за еднакво, а в развиващия се свят изследванията върху детската болка тепърва се очаква да нарастват и дават добри резултати.

Всъщност, същинските първи сериозни изследвания стартирали с пълна сила едва след края на Втората световна война в Европа. Голям принос за разбирането и усъвършенстването на материята имали шведските специалисти Бо Валкуист и Бо Бил. През 1955-та първият дефинирал система от ясни критерии за установяване на главоболието при най-малките, представяйки серия от клинични картини с общите проявления на въпросното неразположение. През разглеждания период Бо Бил пък провел в Упсала изследване с група от 73 деца с установена мигрена, като основната цел на учения била да покаже предразположеността към състоянието в ранна детска възраст. Проучването, публикувано през 1962-ра, се оказало изключително мащабно и поставило основите на следващите амбициозни постъпления в справянето с мигрената, както и с другите видове главоболие както при деца, така и при юноши.

През 1951-ва британският медик Джон Аплей и колегите му в Бристъл публикували резултатите от епидемиологично проучване, касаещо повтарящите се болки в крайниците. Английският екип показал, че при 4% от хлапетата се наблюдавали такива здравословни нарушения. Аплей обаче не спрял до тук, а продължил с разследването си, но този път - върху повтарящите се стомашни болки. Британецът открил, че последните били доста често срещано явление, която засягало 10.8% от малчуганите, като момичетата, учудващо или не толкова, били по-предразположени да се оплакват от такива, сравнени с момчетата. Още тогава Джон обърнал внимание на психосоциалния профил на болката в корема и изказал убеждението си, че лечението й с прекалено много лекарства може да има дългосрочни негативни последици.

Макар че тези проучвания намерили достойно място в педиатричната литература и стимулирали клиничната практика, до 80-те години на миналия век по темата за болката при децата не били проведени систематични изследвания.

Снимка: everystockphoto.com/ Debs

Статията е част от историята на:

• История на третирането на болката при децата