Първи опити да се извърши трахеотомия

От -4000г.

Легенди разказват, че около 4000 години преди раждането на Христос майка се опитала да предприеме отчаяни мерки, за да спаси своето борещо се за въздух дете. Изричайки лечебни заклинания, отчаяната жена издишала в устата на задушаващото се дете. Майката забелязала, че докато издишвала, гърдите на детето й се разширявали. Без да съзнава, майката е станала първият човек, направил дишане уста в уста. Опитът й вероятно се провалил, а на фона на мъката и скръбта й, жената вероятно не е разказала на другите какво е направила, за да спаси детето си.

Историята свидетелства, че подобни ситуации са се повтаряли и други пъти (главно от паникьосани майки, които правели всичко по силите им, за да реанимират децата си). Повечето от тези усилия вероятно не са сработвали, въпреки че те, все пак, са давали определени възможности на децата да оцелеят.

За първи път в историята, вместо знанието да се предава от уста на уста на случайни хора, то започнало да се споделя с малцината, привилегировани да се обучават в училищата, съществували в далечното миналото. В повечето случаи опитите за реанимиране на пациентите не давали резултат, но от време на време се случвали и чудеса. А при всеки успешен случай, знанието се предавало на обучаващите се лечители.

При подобна ситуация, след неуспешен опит за дишане уста в уста, млад лекар взел остър нож и направил малък разрез в шията на задушаващ се човек и така спасил живота му. Това бил първият успешен случай за извършване на трахеотомия. Този случай бил описан от книжовници и бил преподаван в училищата. Съхранени древни документи, разказващи за този случай датират от около 4000 г. пр. Хр.

Около 2000 г. пр. Хр. случай, разгледан от древноиндийската медицина споменава за процедура, включваща "разрез в гърлото", а около 1500 г. пр. Хр. древният египетски архитект, писар и медик Имхотеп е описал за манипулация, съвпадаща напълно с трахеотомията. За съжаление оригиналните му творби са изгубени за историята, а изследователите научили повече за схващанията на древноегипетския лечител чрез трудовете на по-късни автори, които са имали достъп до оригиналните му творби.

А сега, нека поговорим честно. Малкото пациенти, реанимирани чрез дишане уста в уста вероятно са съживени по-скоро от усилията на човека, провеждал манипулацията, не толкова от самите вдишвания. Колкото до трахеотомиите - в редките случаи, когато пациентите са преживявали операцията, те са загивали по-късно вследствие на внасянето на патогени в кръвния поток чрез отворената рана.

Въпреки това, именно тези първи случаи са поставили основите на животоспасяващата процедура, която днес наричаме трахеотомия.