Начало История на медицината Първи писмени сведения за шизофренията от края на 19-ти век

Първи писмени сведения за шизофренията от края на 19-ти век

От 1887г.

Първи писмени сведения за шизофренията от края на 19-ти век  - изображение

Няма две мнения по въпроса, че германският психиатър Емил Крепелин бил първият, който в края на 19-ти век подробно описал основните симптоми на шизофренията, макар и към разглеждания период заболяването все още да не било познато със съвременния си термин.

Всъщност, Крепелин разработил нова, много по-ясна от вече съществуващата, класификация на психичните разстройства, разделяйки ги на две основни състояния. Едното от тях – така наречената от лекаря деменция прекокс, на практика, характеризирало онази клинична цялост, която днес именно назоваваме с името шизофрения.

С използването на "деменция" в гореспоменатото словосъчетание Емил целял да обърне внимание върху прогресивното влошаване на емоционалното и когнитивно развитие на пациентите, покосени от болестта. Що се отнася до термина "прекокс", в медицинския речник той се употребява, за да покаже, че става дума за нарушение, което обикновено засяга индивиди в ранен стадий от житейския им път. Нещо повече, преди да станат "жертви" на шизофренията, тези персони в повечето случаи са били здрави и не са имали предишни оплаквания.

По-важното все пак е, че немският специалист успял да разграничи въпросното състояние от манийно-депресивната психоза, която била по-епизодична като проявление и с по-добра прогноза за лечение. В съвсем първоначалните си научни трудове от 1887г. германецът приравнил откритата от него деменция прекоск с хеберфренията (или известна днес като хиберфренна шизофрения), а я диференцирал от кататонията и параноидната шизофрения.

По-късно, през 1898г., в своя най-известен и легендарен писмен документ "The Diagnosis and Prognosis of Dementia Praecox" психиатърът в крайна сметка сам стигнал до заключението, че по-горе изброените психотични състояния, всъщност, са част от една и съща болест и могат да се смятат по-скоро за нейни подвидове.

Крепелин разбрал и още нещо важно: въпреки че деменция прекокс се развива по различен начин при отделните хора, повтарящите се пристъпи на болестта, както и прогресивното влошаване на пациентите, са константни нейни проявления.

Ето какво коментира Емил Крепелин в своя труд: "Да се даде прогноза никак не е лесна задача. Макар че, поне на теория, деменция прекокс може да бъде трайно излекувана, оздравяването при нея на практика все още остава въпросителна, ако не и – невъзможна мисия. Подобренията при нея обаче съвсем не са необичайни. По-същественото е, че въпросните подобрения са само временни, и при тези пациенти, при които те се наблюдават, често съществува риск много скоро да бъдат последвани от нов пристъп, без каквато и да е било причина, в резултат на което тези хора са наказани да изпитват много повече страдание.  

Германският специалист забелязал и още нещо интересно - при 13% от пациентите не се наблюдавало влошаване на състоянието. В своята книга "Psychiatrie" от 1899г. Крепелин изказал предположението, че деменция прекокс вероятно се дължи на частично увреждане или разрушаване на клетки в мозъчната кора, която "щета" в някои случаи може да бъде компенсирана, но най-често – води до перманентно повреждане на вътрешния свят на пациента.

Със своите наблюдения и разработки, Емил Крепелин се превърнал в първия медик, тръгнал "по стъпките" на шизофренията. В началото на 20-ти век пък заболяването щяло да се "сдобие" със съвременното си название, както и с още много врагове, решили да го  борят с всякакви средства.

Статията е част от историята на:

5.0, 1 глас

БИБЛИОГРАФИЯ

http://www.medscape.org/viewarticle/418882_5

ПРОДУКТИ СВЪРЗАНИ СЪС СТАТИЯТА

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

СТАТИЯТА Е СВЪРЗАНA КЪМ

ЛюбопитноХранене при...НовиниСнимкиПсихологияЛайфстайлЛеченияСоциални грижиЗдравни съветиАнкетиБотаника