Първото клинично описание на астмата, направено от Аретей от Кападокия

Акценти

Аретей е един от най-ценните медицински автори и лекари на античността, който основава своите трактати на собствения си професионален опит. Като човек, лекуващ другите, той следва в по-голямата си част методите на Хипократ. Причисляват го към школата на пневматиците (водещи за тях са духа, т.е. пневма, и нематериалната природа). Други специалисти по-скоро го причисляват към тази на еклектиците (комбинират медицински мнения от различни школи, които смятат за най-вероятни).

Античният лекар прави клинични описания на няколко заболявания, сред които на астмата, рака на матката, епилепсия, тетанус, цьолиакията, дава определение на нервни заболявания и различни психични разстройства.

Аретей локализира астмата в белите дробове

В Глава XI на трактата му "За причините и симптомите на острите и хронични заболявания", озаглавена "За астмата", Аретей описва заболяването, отделяйки специално внимание на връзката с физическото натоварване: "Ако след тичане, гимнастически упражнения или някаква друга работа, дишането се затрудни, това се нарича астма."

Като последовател на Пневматичната школа в медицината, той подкрепя тезата, че здравето се поддържа от "живия въздух" и отнася причините за астмата към "плътната и леплива флегма (храчки), причинена от студ и влажност в пневмата (въздуха)." Също така той отбелязва, че жените са по-предразположени към астма, а мъжете по-често умират от нея. Колкото до децата, той наблюдава, че те имат по-добри шансове за възстановяване.

Аретей смята, че сърцето е източника на живота и силата, който привлича пневмата в белите дробове и се грижи за по-нататъшното й разпространяване в цялото тяло. Всеки дисбаланс в този процес може да бъде фатален. Той локализира астмата в белите дробове и подкрепя идеята, че ако пациентът едновременно с нея има съпътстващо заболяване на сърцето, той няма да живее много дълго.

С невероятен медицински усет Аретей описва симптоматиката на пристъпите. Признаците включват тежест в гърдите, умора и трудно дишане. Ако състоянието на пациента се влоши, симптомите могат да се увеличат, може да се появи честа и тежка кашлица, слабо отделяне на храчки, бузите се зачервяват, очите изпъкват, а гласът става воднист и резонантен. Пациентът също така изпитва непреодолимо желание да е на открито: "Те отварят уста, тъй като нямат ресурс за дишане, дишат прави, сякаш искат да привлекат целия въздух, който могат да вдишат… вратът им се подува с вдишването на въздуха, прекордиумът се отдръпва, пулсът става слаб и учестен", а ако симптомите продължат, пациентът "може да се задуши след форма на епилепсия."

>>> Хиляди случаи на астма при деца са предотвратими, ако се подобри въздуха в класните стаи

След приключването на пристъпа Аретей твърди, че кашлицата се успокоява, честотата й намалява, гласът се връща и тялото се отпуска. "Така астматиците избягват смъртта, но през интервалите между тежките пристъпи или дори, когато си ходят по равното, те не забравят симптомите на заболяването."

Четейки описанието на Аретей, човек осъзнава безценната стойност на живота. Ясното описание на астмата, направено преди цели 1800 години, и трудът му остават крайъгълен камък в медицинската история.

Статията е част от историята на:

• История на Аретей от Кападокия