Първото клинично описание на астмата, направено от Аретей от Кападокия през II век

Аретей е един от най-ценните медицински автори на античността, който основава своите трактати на собствения си професионален опит, както и на постиженията на анатомията и физиологията.

В Глава XI на трактата му "За причините и симптомите на острите и хронични заболявания", озаглавена "За астмата", Аретий описва заболяването, отделяйки специално внимание на връзката със спортуването: "Ако след тичане, гимнастически упражнения или някаква друга работа, дишането се затрудни, това се нарича астма."

Като последовател на Пневматичната школа в медицината, той подкрепя тезата, че здравето се поддържа от "живия въздух" и отнася причините за астмата към "плътната и леплива флегма (храчки), причинена от студ и влажност в пневмата (въздуха)." Също така той отбелязва, че жените са по-предразположени към астма, а мъжете по-често умират от нея. Колкото до децата, той наблюдава, че те имат по-добри шансове за възстановяване.

Аретий смята, че сърцето е източника на живота и силата, който привлича пневмата в белите дробове и по-нататъшното й разпространяване в цялото тяло. Всеки дисбаланс в този процес може да бъде фатален. Той локализира астмата в белите дробове и подкрепя идеята, че ако пациентът едновременно с нея има съпътстващо заболяване на сърцето, той няма да живее много дълго.

С невероятен медицински усет Аретий описва симптоматиката на пристъпите. Признаците включват тежест в гърдите, умора и трудно дишане. Ако състоянието на пациента се влоши, симптомите могат да се увеличат, може да се появи честа и тежка кашлица, слабо отделяне на храчки, бузите се зачервяват, очите изпъкват, а гласът става воднист и резонантен. Пациентът също така изпитва непреодолимо желание да е на открито:

"Те отварят уста, тъй като нямат ресурс за дишане, дишат прави, сякаш искат да привлекат целия въздух, който могат да вдишат… вратът им се подува с вдишването на въздуха, прекордиумът се отдръпва, пулсът става слаб и учестен", а ако симптомите продължат, пациентът "може да се задуши след форма на епилепсия."

След приключването на пристъпа, Аретий твърди, че кашлицата се успокоява, честотата й намалява, гласът се връща и тялото се отпуска.

"Така астматиците избягват смъртта, но през интервалите между тежките пристъпи или дори, когато си ходят по равното, те не забравят симптомите на заболяването."

Четейки описанието на Аретий, човек осъзнава безценната стойност на живото и ясно описание на астмата, направено преди цели 1 800 години и трудът му остава крайъгълен камък в медицинската история.

по статията работи: Величка Мартинова

Статията е част от историята на: