Първото подробно описание на диабета, направено от Аретей от Кападокия през II век

Като цяло диабетът е рядко срещано заболяване сред древните гърци, заради здравословната им диета и честите тренировки, с които поддържат тялото и духа си. Въпреки това, все пак в историческите извори има сведения за неговото съществуване.

През епохата, през която живее и практикува Аретей, информацията за заболяването диабет е ограничена. Лекари като Руф от Ефес (I в.), Гален (130-201 г.) и Псевдогален са единствените медицински източници, на които може да разчита той. За съжаление гръцкият текст и латинският превод на произведението на Соран от Ефес са изгубени.

Във всички тези източници се твърди, че диабетът предизвиква непрестанна жажда и често уриниране, което води до изтощаване на човешкия организъм и смърт. Тези автори свързват заболяването с leienteria – състояние, което според Псевдогален се характеризира с присъствието на несмелена храна във фекалиите.

Древните учени също така отбелязват, че дисбалансът на четирите телесни течности може да се потвърди с промяната на цвета и мириса на урината.

По-късно Гален обогатява описанието на заболяването. Заради завишеното уриниране той го нарича diarrhea urinosa или просто уринарна диария. Прочутият римски лекар отхвърля теорията, че диабетът е свързан със стомаха и го локализира в бъбреците. Псевдогален доразвива терминологията на заболяването.

Интересно е, че много преди тях Руф създава термина панкреас (pancreas – от "pan", което означава общ, и "kreas", което означава плът), но не открива връзка между този орган и диабета.

Описание на Аретей

Години по-късно Аретей описва диабета и въвежда термина в медицинската номенклатура. Той произхожда от гръцкия глагол diabaino, който означава "минавам през".

"Диабетът… не е много чест… състои се в стопяване на плътта и крайниците в урина… пациентите пият непрестанно вода, но потокът е непрекъснат, като през отвор на акведукт. Състои се от плът и кости, стичащи се в урината… заболяването се развива много бавно. Природата на заболяването е хронична и формирането му отнема дълъг период от време; но пациентът не живее дълго, щом заболяването се развие напълно; колкото по-бързо е топенето, толкова по-бързо настъпва смъртта. Нещо повече, животът е ужасен и болезнен; жажда, неутолима… и човек не може да я спре нито чрез пиене на вода, нито чрез уриниране."

Името на заболяването се обяснява със следното:

"Струва ми се, че названието диабет произхожда от гръцката дума diabetes (която означава сифон), тъй като течността не остава в тялото, а използва тялото като стълба (diabathre), за да го напусне."

Аретий всъщност не е сигурен за етимологията на думата диабет и предлага два варианта, като не е сигурен и за никой от тях.

Той също така твърди, че заболяването се появява като последствие от по-ранно остро заболяване, което "може да е оставило нещо злокачествено, скрито" в организма, хипотеза, която все още се поддържа от много учени, които изследват болестта. Аретий продължава със свързването й с ухапването на вид неопасна змия, което (поне той твърди) причинява неутолима жажда. Класическите автори използват названието на тези змии dipsas доста свободно и надеждата да се идентифицира змията Aretaeus е малка, ако въобще съществува. Но хипотезата на Аретий губи почва в момента, в който той споменава, че ухапаните от тази змия започват да пият неконтролируемо вода до момента, в който "внезапно експлодират".

Аретий, подобно на Гален, свързва диабета с бъбреците и тази хипотеза остава актуална още векове наред.

Въпреки че някои симптоми от текста му за diabetes mellitus се разпознават на момента, Аретий не знае, че урината на болните има сладък вкус, поради което описанието му може да е основано и на пациенти, страдащи от друг вид полиурия.

Аретий смята, че жаждата може да се намали с подсилване на стомаха, "който е изворът на жаждата". За пречистване и подсилване на организма, той препоръчва консумацията на етеричното масло нард, мастика, фурми и сурови праскови. Водата, която пациентите приемат, трябва да е варена с есенни плодове, а диетата да се състои предимно от мляко, зърнени храни, нишесте и брашно; препоръчва и консумацията на сухи вина.

Трактатите на Аретей, които са изключително добре познати в неговата епоха, не са преведени на латински и остават неизвестни на западния свят до средата на XVI век. През 1552 г. във Венеция е издаден първият латински превод. Текстът, касаещ диабета, изпъква с дълбоките познания на автора, точните му преценка и елегантността на изказа.

по статията работи: Величка Мартинова

Статията е част от историята на: