Камерно мъждене на сърцето, индуцирано през 1839 година чрез електрошок

От 1839г.

Механизмът, чрез който функционира електрическата сърдечна проводимост се осъществява чрез специализирани мускулни влакна в камерите. Явлението е описано за пръв път от Ян Пуркиние през 1839 година. Явлението продължава да бъде изследвано в рамките на деветнадесети и началото на двадесети век, благодарение на усилията на Станиус, Коликер, Мюлер, Енгелман и Макуилям.

Електрокардиограмата (ЕКГ), въведена в последното десетилетие на ХIХ век, е разработена да диагностицира различните видове аритмии при хората. Междувременно, най-застрашаващи от тях вече са във фокуса на вниманието на немалко учени. През 1849 година немският учен Карл Фридрих, Вилхелм Лудвиг и неговият ученик Мориц Хофа документират началото на индуцирано камерно мъждене в сърцето на куче, предизвикано от електрически ток, проведен директно  върху камерите. В продължение на много години, сърдечното мъждене е смятано за явление, което има малко значение за различните клинични ситуации, въпреки че темата дали сърцето може да се възстанови от мъждене е предмет на разгорещени дебати за дълги години. Повечето от физиолозите вярват, че неконтролируемите сърдечни съкращения са предизвикани от ненормално импулсно зараждане и провеждане в рамките на мрежата от нервни влакна. Швейцарският физиолог Вулпиан е първият, който предлага разработения от него миогенен модел на аритмия, давайки правилната посока на бъдещите изследвания. Той е отговорен и за въвеждането на термина фибрилация, дефиниращ неочакваните промени в сърдечните влакна, и описа събитието като прогресия на отделни етапа.

Британският физиолог Джон Макуилям потвърждава заключенията на Вулпиан (независимо от него) и обяснява голямото значение на камерното мъждене при смъртните случаи. Между 1887 и 1889 г. Макуилям публикува поредица от статии в авторитетното издание "British Medical Journal", в което подробно прави разграничение между различните видове внезапна сърдечна недостатъчност, и създава описание на фибрилацията на английски език: "Протичането на нормалния ритъм изведнъж е премахнато, камерите започват да се движат в състояние на бърз, нередовен, потрепващ ритъм, съчетан с драстичен спад в кръвното налягане. Камерите се изпълват с кръв, а бързите треперливи движения на стените им са изцяло недостатъчни, за да се задвижи съдържанието им... Вместо да се осъществи координирана контракция, водеща до своеобразно стесняване на камерната кухина, се наблюдават устойчиви, неправилни и сложно аритмични трептения на стените…"

Статията е част от историята на:

• История на дефибрилаторите