Първо клинично изпитване на лекарства през 1747 година

От 20.5.1747г.

Методите за тестването на нови лекарства се формират през XI век. Концепцията за провеждането на клинични изпитвания е дело на персийския лекар и философ Авицена. В книгата си "Канон по медицина", той очертава правилата и принципите за изпитване на ефективността от нови лекарства. Те са следните:

1. При подготовката на лекарства би трябвало да са предвидени и премахнати евентуалните странични ефекти.
2. Ефектите на лекарствата трябва да бъдат изпитани върху основните, а не върху съпътстващите заболявания.
3. Лекарството трябва да се тества върху две противоположни заболявания, защото понякога то може да влияе на основните симптоми на едната болест, а тези на другата биха могли да отшумят спонтанно, без това да е свързано с лекарственото действие.     
4. Качеството на лекарството трябва да съответства на степента на заболяването.
5. Трябва да се има предвид продължителността и момента на лекарственото действие, ако медикаментът повлиява на тялото още в първите няколко минути, той доказва своята ефективност.
6. Влиянието на лекарството се оценява на базата на резултатите от няколко случаи с пълно възстановяване, за да се изключи евентуалното спонтанно оздравяване.
7. Експериментът с ново лекарство трябва се проведе върху човешкото тяло, защото при изпитване върху лъв или кон не може да се докаже идентичен начин на влияние върху организма на човек.
Тези правила до голяма степен определят съвременния подход към клиничните изпитвания. Въпреки това, няма данни за прилагането на тези принципи в практиката.

Първото контролирано клинично проучване на лекарства е проведено през 1747 година от шотландския лекар Джеймс Линд (1716-1794), който по това време работи като хирург на борда на кораб. Медикът е бил шокиран от високата смъртност вследствие на скорбут сред моряците. Д-р Линд вярва се, че заболяването се дължи на гниене на тялото, което подлежи на лечение с помощта на кисели вещества. Медикът извършва сравнително проучване на най-обещаващите лекарства срещу скорбут.
В неговия "Трактат за скорбута", публикуван в Единбург през 1753 година, медикът описва своя опит: "На 20 Май 1747 избрах дванадесет свои пациенти, страдащи от скорбут на борда на кораба "Солсбъри ", плаващ в открито море. Състояние на болните е сходно. Всички имат възпалени венци, изпитват чувство на умора и имат слабост в коленете. Те лежат в общата стая за пациенти, разположена в трюма, близо до носа на съда. Всички се хранят с една и съща храна. Сутрин се сервира каша със захар, за вечеря има прясно овче или супа, понякога се правят пудинги, бисквити със захар, ечемик, стафиди, вино, ориз, консумира се саго (зърнени храна, получени от палмови растения).
Дванадесет пациенти започват да приемат по два литра ябълково вино на ден. Другите приемат 2-25 капки лечебен еликсир по три пъти дневно на празен стомах и подкиселен разтвор вода за уста. Двама от болните пият по 2 супени лъжици оцет, три пъти дневно, а други двама приемат ежедневно два портокала и един лимон. Те ги изяждат с удоволствие на празен по различно време от деня. Това продължи само шест дни, тъй като продуктите бързо свършат. Останалите двама болни получават прахове, препоръчани от лекаря, съдържащи чесън, синапено семе, сушена ряпа. Пациентите се третират с перуански балсам и смирна.
Изключително положителен ефект медикът наблюдава при пациентите, приемали портокали и лимони. След шест дневното им лечение моряците са годни за служба.

Въпреки че резултатите са очевидни, Линд взема решение да не препоръчва използването на портокали и лимони за предотвратяване на скорбут, защото цитрусовите плодове са твърде скъпи. Само 50 години по-късно в британския флот лимоновият сок се превръща в задължителна част от менюто на моряците.

Трактатът на д-р Линд е ценен не само защото съдържа първото известно описание на контролирано клинично изпитване на лекарства, но и представлява систематичен преглед на заболяването скорбут.
През 2003 г. в Кралския колеж на медиците се чества 250-та годишнина от публикуването на иновативната работа "Трактат за скорбута”, а датата 20 май (датата, когато Джеймс Линд започва своите изследвания) е обявена за Международен ден на клиничните изпитвания.