Първо описание в историята на медицината на синдрома на Турет

От 1486г.

Днес все повече хора получават диагнозата синдром на Турет. В повечето случаи заболяването са леки: пациентът има неволеви мускулни контракции - тикове. Но има случаи, когато заболяването се проявява като антисоциално поведение - пациентите крещят, ругаят и са агресивни.

Първото описание в историята медицината на симптоми, наподобяващи синдрома на Турет, може да се открие в трактата на инквизитора Хайнрих Крамер "Чукът на вещиците", който е написан през 1486. В частта, в която се изброяват основанията, за които може да бъде обвинена в магьосничество "вещицата", сключила сделка с дявола, Крамер е добавил и наличието на неконтролируеми тикове.
През 1825 година Жан-Марк Гаспар (1774-1838) за пръв път в медицинската литература публикува описание на синдрома на Турет. Пациентка му е Маркиза дьо Дампиер, която жена с благородно потекло, която ругае неконтролируемо. Тя редовно шокира приятелите си от висшето общество със своите внезапни крясъци и псувни по време на разговор.

През 1885 г. д-р Жил де ла Турет (1857 - 1904), който е френски невролог, работещ в болница "Salpetriere" описва девет пациенти с "болезнени тикове", приличащи на тези на Маркиза дьо Дампиер. Д-р Жил де ла Турет (пълното му име е Жордж Алберт Едуар Брут Жил де ла Турет), е ученик на най-големия психиатър на своето време - Зигмунд Фройд (1856-1939). Медикът споменава за състояние, при което пациентите изпитват неконтролируема нервност, скачат от местата си с викове, смях и ругатни.