Работа на д-р Бъркит, повлияла за откритието на туморно заболяване в Африка и вируса на Епщайн-Бар

От 1950г.

След завършването на медицинското си образование ирландският лекар д-р Денис Бъркит решава да се посвети на хирургията и прави опит да се присъедини към африканските мисионерски служби. Така лекарят може едновременно да се отдаде на двете си страсти – медицината и пътешествията. За съжаление кандидатурата му като мисионер е отхвърлена, защото медикът е с едно око (като дете претърпява инцидент). Вместо това, той успява да се присъедини към армията. Запознава се с медицинската сестра Олив Роджърс и се жени за нея. Семейството има три дъщери - Джудит, Каролин и Рейчъл.

През 1943 г. д-р Бъркит е изпратен в Кения, където научава суахили, влюбва се в Африка и нейния народ. Три години по-късно започва работа в Уганда, където той и семейството му се установяват. Там д-р Бъркит се грижи за здравето на 250 000 души, които живеят разпръснати на над 7000 квадратни мили. Лекарят пътува редовно, за да практикува и да лекува пациентите в десетки болници и клиники.

Болница "Мулаго" е мястото, където в края на 50-те години, медикът се сблъсква със заболяване, чрез което името на д-р Бъркит, е запомнено от медицинската история. Доктор Хю Троуъл моли ирландския си колега да прегледа един от пациентите му - петгодишно момченце със симетрични отоци по двете му челюсти. Бъркит прави рентгенова снимка на детето, но не може да направи нищо друго, защото няма как да се направи операция на образуванията. Момченцето умира скоро след прегледа. Няколко седмици по-късно, по време на обиколка в друга болница, лекарят забеляза момиче с подобни тумори по лицето. Скоро след прегледа и това дете загива.

Смъртоносните тумори и неадекватността на наличните до тогавашния момент лечения карат д-р Бъркит да продължи с изследванията и проследяването на честотата и разпространението им. Търсенето на други случаи и аутопсиите разкриват, че челюстните тумори са идентични по вид във всички африкански области. Образуванията обикновено се наблюдават при деца на възраст от пет до десет години и почти никога не засягат малчугани под две години. Медикът открива, че този тип раково заболяване засяга челюстта на децата в 90% от случаите, но може да порази и коремните органи.

Докладите на д-р Бъркит предполагат, че туморите се разпределят неравномерно. По-нататък той използва снимки на невръстни пациенти. Изпраща изображенията по пощата като анкета до различни африкански болници, за да определи какво е географското разпространение на заболяването.

След това лекарят начертава резултатите на карта, като използва карфици, за да обозначи географската честота на туморното заболяване. Резултатите от анкетата му потвърждават неравномерния модел на разпространение. Разпределението на обсега на болестта оформя т.нар. "лимфомен пояс - площ, простираща се между десет градуса северно и южно от екватора". Доктор Бъркит и двама негови колеги наричат резултатите си с термина "географска биопсия". Медиците пропътуват 10 000 километра, преминавайки през десетина африкански държави. Във всяка област те проследяват разпространението (или липсата) на туморното заболяване. Записват каква е честотата на болестта във всяка страна. Това е първият път, когато някой проследява влиянието на екологичен ефект върху разпространението на онкологично заболяване при хората.

С данните, получени от "географската биопсия", д-р Бъркит пътува до Лондон. Там той обсъжда с колеги темата за най-разпространеното онкологично заболяване в Африка. На лекцията на Бъркит присъства вирусологът д-р Майкъл Антъни Епщайн, изследвал по онова време проявите на злокачествен тумор при хората, който може би се предизвиква от вирус. Докато слуша как д-р Бъркит говори за потенциалните ефекти на височината, температурата и влагата върху честотата и разпространението на африканското заболяване, Епщайн се замисля. Той започва да подозира, че "болестта на Бъркит" също може да има вирусен причинител.

Лекарят моли колегата си да му изпрати тъканни проби на негови пациенти. При микроскопско изследване Епщайн открива нов, неизследван дотогава вирус. Неговото начинание води до откритието на вируса на Епщайн-Бар. Няколко години по-късно Епщайн публикува материали за работата си, свързана с вируса. Лекарят пише, че семинарът на неговия колега е повратна точка в кариерата му.

След откриването на причинителя на рака, д-р Бъркит е мотивиран да намери ефективно лечение. По това време в Африка липсват медицински апарати за терапия с рентгенови лъчи. Химиотерапията все още е обект на проучвания в Съединените щати. Пред тестването на този нов тип медикаменти има препятствие: трудно може да се намерят раково болни доброволци, които да не са третирани с лъчетерапия - тестове с тях няма как да се проведат.

Бъркит твърди, че Африка е идеално място за тестване на химиотерапията, защото там няма хора, лекувани с рентгенови лъчи. Това изказване на лекаря предоставя на фармацевтичните компании ефективен начин да проведат нужните клинични изпитвания. Успехът на химиотерапевтичните препарати (например метотрексат, циклофосфамид и винкристин) е значителен.

Работата на д-р Бъркит до този момент води до две важни открития - на туморно заболяване сред децата в Африка и на вируса на Епщайн-Бар, а кариерата му продължава да бележи напредък.    

По статията работи: Виктория Милова

Статията е част от историята на:

• История на д-р Денис Бъркит