Работа от 1912 до 1920 година на учените, допринесла за откритието на някои основни витамини

От 1912г.

Думата витамин за първи път се появявила в печата през далечната 1912 година в статия на родения в Полша биохимик Казимир Фънк. По това време Фънк работел в институт "London’s Lister Institute", изучавайки заболяването бери-бери, което било ендемично за азиатските народи, на чиято трапеза често присъствал полираният бисерен ориз. Фънк стигнал до извода, че може би болестта се причинява от липсата на някоя основна хранителна съставка на ориза, а не от евентуалното наличие на токсини, както се е считало допреди това.

Той въвел термина витамин, наричайки с него "мистериозната" непроучена съставка и предположил, че т.нар. есенциални витамини вероятно имат определена роля в превенцията на заболявания като пелагра, скорбут и рахит, чиито симптоми включвали, рани, халюцинации, умора, кървящи венци, костни деформации. Работата на Фънк била много четена и добре оценена, освен това, тя помогнала да насърчи изследванията на няколко учени, проследяващи дали някои болести могат да се предотвратят и дори излекуват с мистериозните вещества, изолирани в храните.

В училището с профил земеделие, управлявано от университета в Уисконсин Елмър Върнън Маккълам започнал да изследва хранителните нужди на кравите, отглеждани за добив на мляко, а за целта използвал плъхове като опитни „дубльори” на кравите. По това време, плъховете се считали за вредители, които трябвало своевременно да се унищожават, а не да се ползват за лабораторни животни. Въпреки това, гризачите се оказали от съществено значение за развитието на медицината и науката, превръщайки се в незаменим елемент от всяка лаборатория, тестваща определени вещества. През 1913 година Маккълам, с помощта на неговите лабораторни плъхове, успял да идентифицира първия витамин – той бил веществото, открито в маслото и яйчните жълтъци, което ученият нарекъл "мастно-разтворим фактор А." Работейки с неговия колега Маргарет Дейвис, той съставил оптималната хранителна диета за плъховете, която при различните животни се различавала само във вида мазнини, които получавали гризачите. Плъховете, хранени с мазнини, извлечени от масло или яйчен жълтък се развивали добре, докато тези на диети от мазнини, получени от свинска мас или зехтин не успявали да порастват нормално и в крайна сметка умирали. Въпреки че химическата природа на мастноразтворимия витамин A останала неизвестена, Маккълам и Дейвис успели да го прехвърлят от млечна мазнина в зехтин.

Водоразтворим витамин В било името, дадено на "витамина анти-бери-бери", който Фънк, изолирал от люспите, останали след полирането на ориза, а веществото, открито в цитрусовите плодове, с които се предотвратявал скорбут, било наречено витамин С. Втора подобна мастноразтворима субстанция била наименувана в началото на 1920 година от Маккълам и неговата сътрудничка Нина Симъндс като противорахитен витамин Д. По това време последният открит витамин "Е" бил "пропуснат" като наименуване, а споразумението новооткритите витамини да "вземат" буква от азбуката, влязло в сила.

Новата наука за храненето бързо си "намерила място" в националното съзнание. Журналистите, работещи във вестниците и здравните списания, държавните агенции разпространили думата витамини (ползвала се е като термин за веществата, необходими за поддържането на оптималната хранителна диета.

Въпреки че първоначалните изследвания на витамините целели да "открият" какви точно са търсените дефицити в хранителната диета на опитни животни, фокусът постепенно се изместил към общите препоръки за здравословно хранене, здраве и виталност. Тази информация е била насочена към жените, които са имали основната отговорност за закупуването и приготвянето на храната в семействата. В същото време, изображенията на лабораторните животни често започнали да се появяват в печатните издания, демонстрирайки физическите ефекти от недостатъчния прием на витамини.

Статията е част от историята на:

• История на витамините