Разбирания на Едуард Дженър за имунитета, повлияли на Луи Пастьор при въвеждането на имунната профилактика

От 1799г.

Едуард Дженър се заема с изучаванетно на проблема за имунитета - дума с латински произход, която за римляните означава "освобождаване от военна служба". Освобождаване, следователно предпазване на организма от атаки, предизвикани от причинители на определено болест, и от последвалите ги смущения и увреждания. Но все още трябва да минат още доста години, преди този физиологичен процес на защита да бъде изяснен и медицината да се намеси в него с нарастваща ефикасност. Нито Луи Пастьор, нито Робърт Кох въпреки непрестанните си опити да са могли да обяснят и наложат този път като безспорен, макар по различни начини и единият, и другият доказват, че антителата (защитните вещества) се образуват в кръвта. Междувременно се разбира, че имунитетът към инфекциозните болести се осъществява по различни начини, като съществува вроден имунитет, който пречи на някои животински видове да заболяват от определени болести, и придобит имунитет, който се получава по естествен път (след преболедуване) или изкуствено (чрез имунизация). Като заявява върху съобщението върху ваксината, че е възможно да се предизвика леко заболяване с вкарването на отслабени микроорганизмии по такъв начин да се защитят животните от внезапно нахлуване на истинска болест, и като свързва тези наблюдения с резултатите от противовариолната ваксина на Дженър, Луи Пастьор въвежда имунната профилактика за най-опасните болести.

Така през 1799 година швейцарският лекар Жан дьо Каро извършва първата ваксинация във Виена. По-късно Луиджи Сако дава добър пример в Италия и спомага за въвеждането на превантивната процедура в Италия. Неговите "Практически наблюдения върху употребата на вариола-ваксината", публикувани в Милано през 1808 година допринасят за пропагандирандирания от него метод.

Статията е част от историята на:

• История на Едуард Дженър