Развитие на знанията за инфекциозните заболявания в Америка в началото на 20-ти век

От 1907г.

Със сигурност може да се твърди, че в началото на двадесети век американската педиатрична гилдия се намирала в пълна готовност да се справи с инфекциозните заболявания сред най-малките. В Ню Йорк Сити, например, смъртността при новородените била понижена с 40% - от 203 на 1000 живи раждания през 1898-ма на 120 през 1911-та. Като логично следствие от усилията на властите да подобрят производството и доставката на мляко, фаталните случаи в резултат на диария в ранна детска възраст били намалени на 54%. Смъртността от дребна шарка, скарлатина, коклюш и дифтерия също била понижена с 54%.

Важно е да се спомене, че до 1914-та етиологичните агенти на повече от тридесет заразни състояния били идентифицирани. С напредъка на микробиологията, Американската педиатрична общност продължила да реализира редица научни трудове върху епидемичните инфекциозни заболявания, между които: лятната диария, полиомиелита, коремния тиф, гонококовата инфекция и менингококовия менингит.

В разглеждания в настоящата статия период Страната на неограничените възможности преживяла няколко големи епидемии от детски паралич – например, в Ню Йорк от 1907 година, с почти 3000 регистрирани болни. Пикът на инфекцията обаче бил през 1916-та, когато в писмени сведения се съобщава за 30,000 болни и 6,000 починали – много от пострадалите били локализирани в региона на Ню Йорк Сити. Това неприятно изпитание предизвикало сериозна паника сред американското население. Все пак, именно в началото на 20-ти век, специалистите достигнали до пробив в разбирането на етиологията на полиомиелита.  

Между 1900-та и 1915-та въвеждането на серумната терапия в справянето с дифтерията, с менингококовите и със стрептококови инфекции допринесло много за ограничаване на фаталните последици от тези болести, покосяващи най-малките. През следващите две десетилетия (приблизително от 1915-та до 1938-ма), макар че научните интереси на педиатрите били насочени в друга посока, американските специалисти продължили да се интересуват живо от сифилиса, от туберкулозата, от коклюша, от дребната шарка, от ревматичната треска, от стрептококовите инфекции, от полиомиелита и от менингита. На годишните срещи на Американската педиатрична общност широко коментирани били резултатите от редица изследвания по темата за инфекциозните болести.

Припомняме ви, че през 1916-та в САЩ стартирала активна имунизация срещу дифтерията, тогава започнали да се формират и специални инфекциозни отделения в много болнични институции. Макар и малко на брой, имало специалисти, които били въвлечени в процеса по разработката и тестването на различни ваксини и други препарати за профилактика.

До 1938-ма, когато Американската педиатрична общност отбелязала половин век, средната продължителност на живота отвъд Океана надвишавала шейсет години, а смъртността сред децата и новородените отчела значително понижение. Сериозните победи срещу заразните инфекции обаче щели да бъдат реализирани тепърва.

Статията е част от историята на:

• История на инфекциозните заболявания при децата