Развитие в методите за лечение на ревматичните заболявания при децата от втората половина на 20 век

От 1970г.

През втората половина на двадесети век специалисти от цял свят се ангажирали с нелеката задача да търсят ефикасни средства за третиране на ревматологичните болести при най-малките. Преди това, още през 1949-та, било направено заключение, че кортикостероидите се отличават с ефикасно действие върху справянето с ревматоидните артрити при възрастни. Страничните ефекти на въпросните медикаменти обаче били проучени доста по-късно и затова лекарите се ограничавали да ги изписват на малките си пациенти. Заедно с кортикостероидните лекарства по онова време били използвани широко и други агенти, между които: различни антималайрини препарати, златни соли, фенилбутазон и салицилати.

През 70-те години на 20-ти век стартирали различни проучвания върху определен брой нестероидни противовъзпалителни средства, които биха могли да се окажат полезни в борбата с ревматологичните състояния при малчуганите. Голяма част от тези изследвания били инициирани от американската педиатрична организация "Pediatric Collaborative Study Group", която, веднага след създаването си, показала изключителна активност по темата.

Така, в рамките на близо три десетилетия, били "разследвани" редица медикаменти, между които толментин, меклофенамат, пирпрофен, аспирин, течен ибупрофен и други. Общо взето, било демонстрирано, че изброените нестероидни агенти били сравнително безопасни за деца (но голяма част от тях предизвиквали дразнене на стомаха) и, че били подходящи да се употребяват в разредени дози, въпреки че по този начин терапевтичният им ефект значително се губел.

В по-късен период, контролирано американско изследване от 1992-ра доказало, че в малки дози бавно действащият антиревматичен медикамент метотрексат може да повлияе положително върху лечението на юношески ревматоиден артрит. Срещу въпросното заболяване впоследствие били тествани и т. нар. интравенозните имуноглобини, които все пак не се отличили с особено голяма ефективност.

В крайна сметка, бавно и постепенно започнали да се разкриват нови и нови възможности за лечение на ревматологичните заболявания при малчуганите, като едновременно с това било направено много за усъвършенстване на ранната диагностика на въпросните състояния.

Снимка: Stanford childrens

Статията е част от историята на: