Развитие на акушерството и гинекологията през епохите на Средновековието и Ренесанса

Развитието на акушерството и гинекологията в периода на ранното Средновековие в много отношения отразява състоянието на медицинската наука като цяло. Историческите документи разказват, че „предшествениците” на съвременните учебници по акушерство от тези епохи били съставени основно от раздели, описващи ученията на древните лекари.

Постепенното възраждане на медицинската наука започва да се наблюдава най-изразено на Стария континент в медицинското училище в Салерно (XI-XII век). По това време, най-известният и високо ценен медицински учебник по акушерство, по който се обучавали бъдещите медици, носел заглавието "Тортула". Той представлявал антология на произведенията на древните медицински автори, а всяко произведение имало независимо спрямо другите значение. В учебника била подчертана напредничавата за X век идея, че родилният процес се осъществява най-вече чрез маточните съкращения, а не благодарение на активните движения на плода, както се е считало допреди това.

През периода от XIII-XV век са съхранени някои писмени съобщения и описания за извършването на цезарово сечение (манипулацията се правела само в краен случай, най-често в първите няколко минути от смъртта на родилката, тъйкато в този ограничен времеви отрязък медиците все още имали шанс да спасят живота на детето). Описани били и изолирани отделни случаи, касаещи акушерска патология, както и препоръки относно диететиката на жените по време на бременността и следродовия период.

Времевият период от XV-XVI век бил "белязан" от радикалното преразглеждане на анатомичните възгледи на Гален, преподавани и изучавани допреди това като ключови постулати в медицинската наука.

Работата на Лекаря и анатом Андреас Везалий (1515-1564) е допринесла за развитието на акушерството и гинекологията. Той е формулирал и описал анатомичните разлики на тазовите кости при жените и мъжете, както и развитието им при децата. В допълнение, медикъ е автор на детайлно описание на структурните особености на мускулатурата на матката и маточните връзки със съседните органи. Везалий пръв е различил двата зародишни слоя на оплодената яйцеклетка, а около 1566 година медикът е написал труд, касаещ анатомичното описание на половите органи, химена и верникс казеоза (белезникавата мастна субстанция, покриваща плода по време на вътреутробното му развитие). По-късно ученикът на Везалий Джулио Чезаре Аранцио е писал подробно за фетоплацентарното кръвообращение и структурата на плода.

Първото ръководство за женското здраве („De mulierum affectioni-bus”) се появило в Западна Европа през далечната 1579 година. То е създадено от Луис Меркадо (1525-1606) – професор по медицина в университета в Толедо (Испания).

Габриеле Фалопий по-късно е доказал, че влагалището е отделен от матката орган. Той, в много по-голяма степен от своите предшественици е описал структурата на маточните тръби, които впоследствие започнали да бъдат наричани фалопиеви в чест на лекаря. Фалопий е проследил и наблюдавал в яйчниците наличието на: „мехурчета с жълтеникав цвят” - т.е. фоликулите и жълтото тяло. Фалопий е въвел в употреба и термина "плацента".

През XVI век развитието на акушерството било съсредоточено най-вече във Франция. Именно в тази европейска държава лекарите твърдели, че възможността да се извършва цезарово сечение при живи родилки, е напълно реална и достижима.

От голямо значение за развитието на акушерството и гинекологията се оказала и работата на Амброаз Паре, който въвел в практиката различни гинекологични манипулации, касаещи безпроблемното израждане на плода. Медикът е конструирал редица гинекологични инструменти, организирал е разкриването на отделение по акушерство и гинекология в парижката болница „Hotel-Dieu”, както и първото европейско училище за акушерки. Учебната институция приемала само жени, които се обучавали в продължение на 6 седмици, а 3 от тях били отредени за практическите им упражнения.

Ако трябва да обощим написаното до тук, бихме могли да изтъкнем, че епохите на Средновековието и Ренесанса са "надградили" върху основите на акушерството и гинекологията. След тези епохи медицинската дисциплина вече имала възможност да утвърди някои новаторски похвати и манипуации и дадостигне съвременното си ниво на развитие.