Развитие на българската Специализирана болница за активно лечение по онкология в София до 1966 година

От 1966г.

Половинвековното развитие на българската Специализирана болница за активно лечение по онкология се очертава няколко основни етапа, всеки от които се отличава с определени особености и фактори, които имат голямо значение за възникването и характеристиката им.

Първият етап, за който изследователите разполагат с по-комплексни данни и информация, е този от времето, когато директор на институцията е професор В. Михайлов (1957-1962). Този 5-6 годишен период бележи немалка активност в разгръщането на работата на заведението в новата му база в квартал "Дървеница". В този период се появяват така нужните за българската онкология учебници, ръководства, методични указания по специалността. В болничното заведение са разкрити секции, клиники, лаборатории, кабинети за амбулаторни прегледи, лабораторно-диагностична дейност, някои звена за оперативна и лъчетерапевтична дейност. Изградено е лечебно-диагностично заведение, а работата в него се направлява и ръководи от именити и признати медици и учени като хирурзите д-р Богдан Кръстев и д-р Станко Киров, лъчетерапевтите д-р Андрей Сахатчиев и д-р Илиян Стратев, патоморфолозите д-р Райко Райчев и д-р Константин Цанев, дерматолозите д-р Владимир Андреев и д-р Русчо Лазаров Иконописов, гинекологът д-р Крум Юруков, оториноларингологът д-р Вл. Белинов. Директорът, професор Михайлов, макар и клиничен лъчетерапевт, поставя началото на процес, който повлиява на развиващата (по това време) у нас експериментална онкология. Медикът лично донася от Москва първите у нас чисти линии лабораторни мишки, които имат определена онкохарактеристика.

В рамките на лечебното заведение са изградени първите български лаборатории по клетъчни и тъканни култури, хистохимия, експериментална терапия, канцерогенеза, оформящи т.нар. Експериментален отдел, ръководен от професор Р. Райчев. От този период датират основни български ръководства и монографии по онкология с водещи автори като д-р Владимир Андреев, д-р Райко Райчев и д-р Русчо Лазаров Иконописов.

Друга важна за този период дейност е обособяването на организационно-методичната секция, ръководена от д-р Иван Попов. Започва изготвянето и приемането на първите нормативни и методични документи за съгласувана дейност на онкодиспансерите с останалите лечебно-диагностични български заведения.

Към края на 1962 г. за директор на Специализираната болница за активно лечение по онкология става д-р Николай Анчев — доцент, а след това и професор, специалист по гръдна хирургия. Професорът през целия десетгодишен период като директор се показва като личност с отлични ръководителски умения. В тази обстановка към НОЦ работа започват още изтъкнати специалисти като проф. Георги Наумов, който след завръщането си от Париж развива модерна образна онкодиагностика.

През 1964 г. в НИОИ е проведена световна среща на експертите по злокачествен меланом. На нея присъстват десетки от най-изявените специалисти от цял свят. Особено голяма заслуга за организирането на срещата има д-р P. Л. Иконописов.

Особено значимо е развитието на материалната база по лъчетерапия. През 1965 г. заработва закупеният от компания "Сименс" седми в света апарат от марката "Бетатрон" - най-модерният за времето си ускорител на електрони.

През 1966 г. е доставен и вторият (също модерен за времето си) лъчетерапевтичен апарат – "Гаматрон". За обслужването на апаратите е ангажирана немалка група физици, лекари и инженери от института, които се заемат със своите специализации в Германия, за да работят добре с оборудването. Стимул за професионално развитие получават и гореспоменатите научно-експериментални лаборатории. Към тях се присъединява новооткритата имунологична лаборатория, управлявана от д-р Мария Боева — професор и дългогодишен заместник директор.

В този период, особено след посещението на изтъкнатия проф. Ото Мюлбок, директор на Онкологичния център в Амстердам (Холандия), всички новоназначени ръководители на научно-експерименталните звена започват специализациите си в най-утвърдените лаборатории в Холандия, Швеция, Великобритания и други европейски държави. Най-дългосрочна е специализацията извън граница на семейство д-р Янка и Георги Манолови. В Каролинския институт в Стокхолм те правят значими медицински открития, в това число - на специфичния хромозомен маркер при лимфома на Бъркит.

Така, шестдесетте години на 20 век остават в историята и развитието на националното онкологично заведение като особено благоприятен период. Българските граждани, чули ужасната диагноза, получават възможно най-доброто лечение.

По статията работи: Виктория Милова

Статията е част от историята на: