Развитие на българската Специализирана болница за активно лечение по онкология в София през 70-те и 80-те години на 20 век

От 1971г.

В началото на 1971 г. за директор е назначен професор Герасим Митров – лъчетерапевт и организатор на здравеопазването, който допреди това ръководи българска медицинска бригада в Корея.

През следващата 1972 г. Научноизследователският онкологичен институт (НИОИ) преминава под опеката на новосъздадената Медицинска академия (МА). С това стартира качествено нов 15-годишен период в развитието на Института. В този момент се проявяват и първите проблеми- демократичното и колективно решаване на проблеми започва да става все по-трудно. Решенията на ръководителите на МА единствено следва да бъдат изпълнявани, а не обсъждани. В НИОИ въпросите, касаещи работата, се решават на закрити събрания, налагат се еднолични решения.

Директорът д-р Митров, който е член и кореспондент на БАН, е добър специалист и ярка индивидуалност, но, за съжаление, има склонност да прави компромиси, наложени от управлението. През 1978 т. той става заместник-министър на здравеопазването, а директор на лечебното заведение става проф. Димитър Хаджиолов. През 1981 г, д-р Митров отново се завръща като директор, но медикът е с влошено здраве. Лекарят завършва жизнения си път през 1987 г.

В периода 1971-1987 г. се наблюдава подем в работата и структурите, касаещи медикаментозната терапия на онкоболните. Врати отваря и първата по рода си лаборатория по онкофармакология, разгръща се работата в химиотерапевтичната клиника. Учените, част от структурата на СИВ, често си сътрудничат с колегите си от Русия.

Провеждат се два национални конгреса по онкология и няколко срещи медиците, работещи в онкодиспансерите. Директор на болничната интституция става доцент Нено Георгиев. Няколко месечната му работа като директор завършва трагично. Лекарят получава нареждане от академик Малеев да бъде организирано преместването на НИОИ в Пловдив, където за института е предвидена сграда в болничния комплекс. Така националната лечебна институция трябва да се премести от София в Града на тепетата - акт оценен от всички като безумие. Седмица преди старта на преместването, доцент Георгиев остава до късно в кабинета си, където получава инфаркт и загива на работното си място.  

По статията работи: Виктория Милова

Статията е част от историята на:

• История на българската Специализирана болница за активно лечение по онкология