Развитие на българската Специализирана болница за активно лечение по онкология в София през 90-те години на 20 век

От 1992г.

В началото на 90-те години на 20 век (по-точно на 1992 година) Научноизследователският онкологичен институт (НИОИ) се "сдобива" с нов директор. Постът заема ст.н.с. I cm. Марин Мушмов, д.м.н. Назначението на медика създава доста подходящи условия за развитието на болничната институция с утвърдена клинична база по онкология в България. Скоростно се развива и националната лъчетерапевтична база. Подобрен и координиран е работният процес във всички звена, в които на първо място е контактът с пациентите, чули "страшната" диагноза. И най-важното – утвърдено е решението за признаването на медицинската специалност "онкология". По ирония на съдбата, д-р Мушмов заболява от онкологично заболяване, което отнема живота му през 1994 година.

След този трагичен за българското онкологично лечебно заведение период, институцията се оглавявана за кратко от доцент Кирил Вълев, след което министърът на здравеопазването доц. Никола Василев назначава на директорския пост (на 7 ноември 1995 г.) професор Моис Меламед. До този момент медикът се справя добре с ръководенето на клиниката "Глава и шия", която е под опеката на НОЦ (Национален онкологичен център). Лекарят е и председател на Софийското онкологично дружество и има немалко контакти със свои колеги, работещи в сходни структури в страните от СИВ, Израел и др. За съжаление, опитът и професионализмът на професора, изглежда, не са достатъчни, за да се постигне единодействие с екипа на НИОИ. Скоро след назначението на професор Меламед започват да зачестяват исканията за смяна в ръководството на лечебното заведение. Този ход е реализиран от тогавашния здравен министър д-р Мими Виткова. В края на  1996 г. тя назначава за директор на института професор Иван Черноземски. Към този етап, освен по-нататъшният напредък на клиничните и научни звена в институцията, са проведени и много служебни срещи, формирали международни контакти — особено със медицинските институции в САЩ, със СЗО-МАИР (Международната агенция за борба с рака), с множество утвърдени онколози и с наши посланици на много държави.

През същата година министър Мими Виткова подготвя влизането в сила на решение за централната доставка (от бюджета на здравното министерство) на медикаменти за немалко тежки заболявания, сред които, логично, най-голям дял имат лекарствата за пациентите с ракови заболявания. Решението за тази нейна мярка излиза през 1997 година, когато тече мандатът на министър Емил Таков. В конкретния времеви период по искане на ръководителите на НОЦ е формиран т.нар. Алианс за онкологично сътрудничество. В него професионалните си усилия в обединяват и онколози, и институции от здравеопазването. Включват се медии, фармацевтични компании, различни фондации и обществени организации. От съществено значение е медийното участие. За журналистите се организира семинар за обучение в Лесидрен на 22 и 23 октомври 1998 г., а през същата година на пазара излиза книгата "Какво наистина трябва да знаем за рака" (Р. Бъкман от 1998). Творбата е приета добре от българските читатели. Година по-късно се провежда VI национален конгрес по онкология с международно участие.

От 1998-1999 г. стартира т.нар. "голяма реформа" в българското здравеопазване. Едноименното министерство се оглавява от министър Илко Семерджиев. Той е отговорен за преобразуването на НОЦ в търговско дружество с название – "СБАЛО ЕАД". Прекратяват се трудовите правоотношения с професор Иван Черноземски. На негово място е назначен ст.н.с. II cm. Страшимир Каранов.

Националната онкологична институция стартира работата си като търговско дружество. Въпреки това, новите промените се случват бавни и трудно, налице са немалко проблеми. В този период се наблюдава явна конкуренция между СБАЛО и онкологичните диспансери. Така е нарушена и накърнена тяхната допълваща се работа. Отпечатана е книгата "Онкология 2001", създадена от специалисти, работещи в болницата, които участват в създаването на глави, по-общи монографии и ръководства.

По статията работи: Виктория Милова

Статията е част от историята на:

• История на българската Специализирана болница за активно лечение по онкология