Развитие на българската урология в края на XIX и първата половина на XX век

Както вече стана ясно, макар и по-късно обособена, българската урология бързо догонва световната. Това не би било възможно без научните публикации и трудове на едни от първите български специалисти в тази област – като "Уринарни фистули при човека, обсъждани от гледна точка на тяхното развитие" на д-р Алеко Апостолов от 1878 г. и "Принос към въпроса за цисто-уретроанастомозата и цисто-уретро пластиката" на д-р Хр. Бонев, защитена през 1899 г. в Лион, Франция.

През 1889 г. е основано Медицинското дружество и паралелно с това започват дискусиите върху проблемите, свързани с литотрипсията. Д-р Д. Моллов по-късно издава първата статия по този въпрос. Първата литотрипсия също е направена от него – през 1879 г. във Велико Търново, в четири сеанса, без аспиратор. От 1881 г. нататък тази хирургична интервенция вече се извършва в един сеанс.

През 1896 г. д-р Проданов извършва първото sectio alta. През 1898 г. д-р Михайловски публикува разработка, основана на дванадесет, извършени от него, операции на пациенти с камъни в пикочния мехур. На него дължим и първата нефропексия, осъществена през 1897 г. През 1910 г Д-р М. Софрониев извършва първата трансвезикална аденомектомия, направена по метода на Frayer.

Към 1949 г. в България има осем общи хирурзи с втора специалност по урология: д-р Минко Софрониев, който завършва медицина в Монпелие през 1897 г.; д-р Мирчо Морфов, завършил през 1903 г. в Лион; д-р Т. Танев, завършил през 1920 г. във Франкфурт; д-р Мезан Йерохом, завършил в Женева през 1921 г.; д-р Исак Израел, завършил през 1923 г. в Берлин; д-р Г. Аджов, завършил през 1925 г. в Мюнхен; д-р Д. Сарафов, завършил през 1925 г. в Лайпциг; и д-р Хр. Оцетов, завършил през 1928 г. в София.

Д-р М. Морфов, който специализира урология във френската столица, е един от първите български специалисти, които прилагат термино-терминалната анастомаза при реконструкция на перинеална уретра.

Д-р Ив. Николаев разработва свой метод за хирургично лечение на везиковагиналните фистули и го представя пред научните среди през 1920 г. Други специалисти, които създават нови оперативни техники са проф. Д. Плосков, който затваря пикочен мехур чрез кожно ламбо на корема; проф., Ал. Станишев, който разработва оперативен метод за осъществяване на нефроплексия при спаднал бъбрек; проф. Ан. Червенаков създава нов метод за достъп до средната част на уретрата ; а д-р Н. Делев разработва нов метод за изграждане на пикочен мехур от сигма.

През 1943 г. излиза от печат монографията на д-р Христо Атанасов "Така наречената хипертрофия на простатната жлеза и нейното оперативно лечение" и както може да се съди от самото й заглавие, тя разглежда оперативното лечение на аденома на простатата. До този момент по-голяма част от българските уролози оперират този проблем чрез метода на Frayer. За разлика от трансвезикалната аденомектомия, перинеалната е въведена значително по-късно – през 1946 г., от д-р Михаил Енфеджиев. Той е автор на обширната монография "Простата", която се базира на личния му опит. В този негов труд той представя и свой метод за перинеален достъп.

За разлика от изброените дотук хирургични интервенции, ретропубичната аденомектомия се извършва изключително рядко дори в наши дни. Трансуретралната хирургия започва да се прилага сравнително късно – неин пионер в България е доц. Д. Гочев, който я използва за първи път през 1964 г. Негови последователи са д-р А. Ангелов и доц. Ив. Табаков. Говорейки за пионери в българската урология, не бива да забравяме имената на проф. Вл. Томов, д-р Андрей Башев, проф. П. Стоянов, д-р Т. Танев, д-р Хр. Оцетов и др.

Д-р Таньо Стефанов Танев завършва медицинското си образование в Германия, а по-късно специализира урология в Париж. Той получава невероятната възможност да черпи знания от един от най-големите френски уролози – проф. Марион. Първото му важно назначение е като главен асистент в новосформираната хирургическа клиника към новосъздадения Медицински факултет в София. По-късно, през 1934 г., е назначен като уролог към Общовойсковата болница и през 1934 г. става началник на първото урологично отделение в същото болнично заведение.

През 1938 г. проф. Вл. Томов става ръководител на първото урологично отделение в Катедрата по хирургия към Медицинския факултет. Прочутият с качествата си български уролог проф. Стоян Атанасов Ламбрев е избран за негов заместник. Той също специализира урология във френската столица и от 1939 г. постъпва на работа във Втора хирургия към медицинския факултет в София. Седем години по-късно той заема престижния пост на началник на урологичното отделение, което през 1961 г. прераства в Клиника по урология към Висшия медицински институт. В биографията му има над 100 научни публикации, посветени в по-голямата си част на заболяванията, свързани с урогениталната система, реконструктивните урологични хирургически интервенции и др. Освен всичко казано дотук, той е член на Световното и Европейското дружество по урология и е основоположника на българската урологична школа.

Развитието на българската урология до средата на XX век е интензивно и за сравнително кратък период от време световните научни достижения в тази областта на медицината намират почва и у нас. Това става възможно благодарение на уменията и усилията на редица български специалисти, които получават медицинското си образование на Запад, след което прилагат наученото от тях в родината ни.

по статията работи: Величка Мартинова