Развитие на българската урология през втората половина на XX век

От 1950г. до 2000г.

През втората половина на XX век урологията продължава да се развива, както и отделните й раздели, изграждат се научни звена и материална база за изследвания на болестите и синдромите на пикочополовата система.

Първата Катедра по урология в България е създадена през 1951 г. към ИСУЛ. Неин ръководител е проф. Ан. Червенаков, който специализира урология в Париж. Той е автор на над 150 научни разработки в областта на пластичната хирургия и анестезиологията. През този период се диференцират специализираните урологични звена по нефролитиаза, урогенитална туберколоза, урогинекология и андрология.

Доц. Симеон Попиванов извършва първите изследвания на разпространението на нефролитиазата в България и по-късно създава препарата "Солуран". Нашата страна става една от първите в света, които въвеждат екстракорпоралната литотрипсия при бъбречни и уретрални камъни, перкутанна литолапаксия и уретроскопия. Значим напредък се наблюдава в областта на консервативното лечение, въвежда се парциалната резекция, кавернотомията, илеоцистопластиката и т. н.

Уроонкологията също се развива паралелно с останалите направление в урологията. Българските учени могат да се похвалят с принос в разработването на нови методи и реконструктивни операции при лечение на тумори на пикочния мехур и простата. Извършват се систематични проучвания на вредните влияния на лъчетерапията.

Урологичното отделение към болницата на Червения кръст става едно от първите клинични звена на създадения през 1950 г. институт "Пирогов". През 1957 г. то се превръща в Спешно урологично отделение, а през 1969 г. – в Клиника по спешна детска урология.

През 1961 г. става факт първата клиника по урология към Софийския медицински факултет. През 1967 г. към същата е основан Център по хемодиализа с ръководител проф. Здравко Киряков. Най-голям принос за развитието на диализното лечение на бъбречната недостатъчност има доц. Емануил Патев.

Клиниката по урология към Висшия военномедицински институт е създадена през 1962 г. Неин пръв ръководител става проф. Ив. Викторов. Не след дълго урологични клиники са създадени и в други главни градове на България.

През 1972 г. урологичните клиники към ИСУЛ и МУ-София се сливат в Катедра по урология към Медицинската академия. Следващата година тя се превръща в Център по нефрология, урология, хемодиализа и трансплантация като за негов ръководител е назначен проф. Никола Атанасов.

В този период трябва да бъдат отбелязани значимите монографии "Туберколоза на бъбрека" на Ст. Ламбрев и Т. Андреев, "Нефролитиаза" на Ст. Ламбрев и Ив. Викторов, "Пластични операции в урологията" на Н. Атанасов и др.

Като истински успех трябва да отбележим въвеждането на бъбречната трансплантация, като учените, на които се дължи този напредък в българската медицина, са акад. Н. Минков, проф. Стоян Ламрев и проф. Никола Атанасов. През 1968 г. е извършена и първата бъбречна трансплантация – в института "Пирогов". Пред развитието на тази хирургична операция обаче стоят много пречки, включително и в българското законодателство.

През 1980 г. отваря врати първият Център за бъбречна трансплантация към "Пирогов". Две години по-късно той е дислоциран в Катедрата по урология на Александровска болница.

През 1985 г. е осъществена първата перкутанна екстракция на бъбречен камък. През 1986 г. е направена първата ЕКЛ у нас с литотриптера ГМ-3 Dornier. Малко по-късно във ВВМИ е извършена и първата литотрипсия.

В началото на 60-те години е създадено и Българското урологично дружество с председател А. Червенаков. На заседанията му се обсъждат научни доклади и впечатления от европейски и световни конгреси по урология. През 1972 г. председателският пост е зает от проф. Ив. Викторов. Н. Атанасов и проф. Червенаков са основателите на Европейската асоциация по урология.

Първият Национален конгрес по урология се провежда през 1974 г. Организирането му на всеки пет години се превръща в традиция, като в него взимат участие и много чуждестранни специалисти.

Към 2008 г. в България работят над 300 лекари и специалисти по урология.

по статията работи: Величка Мартинова