Развитие на гинекологията в Древна Елада през 5 век пр. Хр.

От -450г.

Гинекологията не винаги е била област, до която мъжете лекари имали достъп. Преди пети пр.н.е. и появата на Хипократовата медицина, раждането да децата в Древна Елада било поверено на грижите на родствениците на раждащата жена и съседките, които вече са раждали. Някои от тези жени станали известни със своите умения и се сдобивали с неофициалната титла "Мая" или "Акушерка".

Докато работели, те натрупвали знания и за други аспекти на репродуктивността при жените, сред които са определянето на периода на плодовитост, абортите, контрацепцията, и дори "можели" да определят пола на детето.

Въпреки това, във времето, когато са писани Хипократовите медицински трактати (почти в края на 5 век пр.Хр.) постепенно женското влияние в старогръцката гинекология било изместено. Мъжете лекари започнали да бъдат все по-често ангажирани с гинекологични случаи. За тази тенденция свидетелстват създадените трактати, които се занимават с проблемите на гинекологията.

Изместването на влиянието от жените акушерки към мъжете лекари е постигнато до голяма степен от скептицизма на силния пол спрямо репродуктивната автономия на жените. Пациентките, описани в Хипократовата трактати, а и в гръцката литература като цяло, са били често обекти на съпружеско „подозрение”. Възможността съпругата да „саботират” кръвната линия на съпруга е била реална и често се е превръщала в източник на мъжкото безпокойство. Така, борбата на жените за контрол над собствените си тела била опасно начинание в древността, а вероятно и днес.